Агата Кристи - Паяжината

Мис Пийки се обърна.

— Толкова сте доверчива, мисис Хейлшъм-Браун — укори тя работодателката си. — Когато станете на моите години, ще разберете, че хората твърде често не са това, което изглеждат. — Тя гръмко се разсмя и пак се завъртя към инспектора.

Когато той отвори уста, за да каже нещо, тя пак го тупна по рамото.

— Така — продължи тя, — къде човек като Елгин би скрил трупа? Между библиотеката и тия лавици тук има нещо като килер. Предполагам, че сте погледнали и там, нали?

Сър Раулънд побърза да се намеси:

— Мис Пийки, инспекторът погледна както тук, така и в библиотеката — настоя той.

Инспекторът обаче, след изпитателен поглед към сър Раулънд, се обърна към градинарката.

— Какво имате предвид под „нещо като килер“, мис Пийки? — осведоми се той.

Докато тя отговаряше, останалите в стаята изглеждаха напрегнати до краен предел.

— О, това е едно чудесно местенце за игра на криеница. Навярно хич и не подозирате, че го има. Елате да ви го покажа.

Тя отиде до тайника, следвана от инспектора Джереми скочи на крака в мига, в който Клариса извика силно:

— Не!

Инспекторът и мис Пийки се обърнаха да погледнат.

— Там няма нищо — уведоми ги Клариса. — Знам, защото наскоро минах оттам на път за библиотеката.

Гласът й заглъхна. Мис Пийки разочаровано промърмори:

— Е, добре, в такъв случай значи… — и тя се дръпна оттам. Инспекторът обаче я накара да се върне.

— Все пак ми покажете, мис Пийки — нареди гой. — Бих искал да погледна вътре.

Мис Пийки отиде до лавиците.

— Първоначално тук си е било врата — поясни тя. — Сложена да съответства на онази там — Сетне вдигна ръчката, като в същото време поясняваше: — Дърпате лоста назад и вратата се отваря. Виждате ли?

В този момент вратата наистина се отвори и трупът на Оливър Костело се свлече и падна на земята. Мис Пийки изпищя.

— Така — отбеляза инспекторът, като мрачно погледна Клариса. — Сбъркали сте значи, мисис Хейлшъм-Браун. Както изглежда, тази вечер тук наистина е било извършено убийство.

Писъкът на мис Пийки се извиси в кресчендо.

Десет минути по-късно атмосферата в стаята като че ли беше малко по-спокойна, защото мис Пийки вече я нямаше. Както, всъщност, Хюго и Джереми. Трупът на Оливър Костело обаче все така лежеше проснат в нишата, а вратата стоеше отворена. Клариса лежеше на канапето, а сър Раулънд седеше до нея и държеше чаша бренди, от която се опитваше да й даде да пие. Инспекторът говореше по телефона, а полицаят все така продължаваше да пази вратата.

— Да, да… — казваше в това време инспекторът. — Какво има?… Шофьор, избягал след пътна злополука?… Къде?… О, разбирам… Да, добре, прати ги веднага, щом можеш… Да, ще искаме и снимки… Да, изобщо вземете всички данни.

Той постави слушалката на мястото й и отиде при полицая.

— Всичко се струпва наведнъж — оплака се той на колегата си. — Седмици наред нищо не се случва, а сега изведнъж съдебният лекар е зает заради тежка автомобилна катастрофа — ударът е станал на Лондонския път. Това значи, че много ще се забавим. Обаче ще трябва да продължим, доколкото можем, докато пристигне оперативна група с лекар. — Той махна към трупа. — По-добре да не го местим, преди да са направени снимките — заяви той. — Не че те ще ни кажат нещо. Той не е бил убит тук, вкаран е вътре по-късно.

— Откъде знаете, сър? — попита полицаят.

Инспекторът погледна килима.

— Вижда се следата, която са оставили обувките му — посочи той, като се наведе зад канапето. Полицаят коленичи до него.

Сър Раулънд надникна над облегалката и после се обърна към Клариса и я попита:

— Как се чувствате сега?

— По-добре, Роли, благодаря — отговори тя едва чуто.

Двамата полицаи се изправиха на крака.

— Май ще е по-добре да затворим онази врата зад книгите — нареди инспекторът на колегата си. — Не искам повече истерии.

— Добре, сър — отговори полицаят.

Той затвори вратата, така че трупът да не се вижда. Докато правеше това, сър Раулънд стана от канапето и се обърна към инспектора:

— Мисис Хейлшъм-Браун получи силен шок — каза той на полицая. — Мисля, че за нея ще е най-добре да се качи в стаята си и да полегне.

Учтиво, но с известна резервираност инспекторът отвърна:

— Разбира се, сър, но след малко. Първо бих искал да й задам няколко въпроса.

Сър Раулънд се опита да бъде настоятелен:

— Тя наистина не е в състояние да бъде разпитвана в момента.

— Добре съм, Роли — немощно се намеси Клариса. — Наистина съм добре.