Агата Кристи - Паяжината

Инспекторът рязко я прекъсна:

— Да сте чували друга кола да идва насам тази вечер? — попита грубо той.

— Само тази на мистър Хейлшъм-Браун — гласеше отговорът.

— На мистър Хейлшъм-Браун? — попита инспекторът и повдигна вежди. — Мислех, че го очакват да се прибере много късно.

Погледът му се премести към Клариса, която побърза да обясни:

— Съпругът ми наистина се прибра у дома, но трябваше отново да излезе почти веднага след това.

На лицето на инспектора се изписа преднамерено търпеливо изражение.

— О, така ли? — рече той подчертано любезно. — И в колко точно се прибра у дома?

— Чакайте да видя… — заекна Клариса, — трябва да е било около…

— Беше четвърт час преди края на работното ми време — вметна мис Пийки. — Аз често работя извънредно, инспекторе. Никога не спазвам определените часове — поясни тя. — Работи с желание, това е моето мото — продължи градинарката и силно удари по масата, докато говореше. — Да, трябва да е било към седем и петнадесет, когато се прибра мистър Хейлшъм-Браун.

— Значи малко след като си е тръгнал мистър Костело — отбеляза инспекторът. Той отиде в средата на стаята, а тонът му се смени едва забележимо, когато продължи: — Той и мистър Хейлшъм-Браун вероятно са се разминали.

— Искате да кажете — замислено произнесе мис Пийки, — че той може да се е върнал отново? Да се види с мистър Хейлшъм-Браун?

— Оливър Костело изобщо не се е връщал повторно в къщата! — рязко се намеси Клариса.

— Но вие не може да сте сигурна в това, мисис Хейлшъм-Браун — не се съгласи с нея градинарката. — Може да е влязъл през френския прозорец без вие да разберете. — Тя направи пауза и после извика: — Божке! Да не мислите, че той е убил мистър Хейлшъм-Браун! Съжалявам, че го казвам.

— Разбира се, че не е убил Хенри — гневно отсече Клариса.

— Къде отиде съпругът ви, когато излезе от къщи? — попита я инспекторът.

— Нямам представа — късо отвърна Клариса.

— Той не ви ли казва обикновено къде отива? — настоя инспекторът.

— Никога не го питам — каза Клариса. — Мисля, че би било страшно отегчително за мъжа, ако жената непрекъснато задава въпроси.

Внезапно мис Пийки изквича.

— Колко глупаво от моя страна! — провикна се тя. — Разбира се, че щом колата на този мъж е все още тук, значи той трябва да е убитият. — Тя се затресе от смях.

Сър Раулънд скочи на крака.

— Нямаме никакви основания да смятаме, че е убит, който и да било, мис Пийки — с достойнство заяви той. — Всъщност инспекторът смята, че това е просто някакъв глупав номер.

Мис Пийки съвсем определено не беше на това мнение.

— Ами колата? — настоя тя. — Наистина мисля, че е много подозрително, задето тази кола е все още тук. — Тя стана и се приближи до инспектора. — Потърсихте ли трупа, инспекторе? — попита тя нетърпеливо.

— Инспекторът вече претърси къщата — отвърна сър Раулънд, преди полицаят да успее да каже нещо. В отговор бе възнаграден с укорителен поглед от инспектора, когото мис Пийки захвана да тупа по рамото, като продължаваше да сипе своите предположения.

— Сигурна съм, че Елгинови имат пръст в тази работа — икономът и тази негова жена, която има претенции да се нарича готвачка — довери градинарката на инспектора. — От доста време ги подозирам. Когато идвах насам, видях, че прозорецът на спалнята им свети. А това само по себе си е подозрително. Те почиват тази вечер, а обикновено не се връщат преди единадесет. — Тя сграбчи инспектора за ръката. — Претърсихте ли тяхното жилище? — настоятелно го попита мис Пийки.

Инспекторът отвори уста, за да каже нещо, но тя го прекъсна, като отново го тупна по рамото.

— Чуйте сега — започна мис Пийки. — Да предположим, че този мистър Костело е разпознал в Елгин някой човек с криминално досие. Костело навярно ще е решил да се върне тук и да предупреди мисис Хейлшъм-Браун и Елгин го е убил.

Страшно доволна от себе си, тя огледа бързо стаята и продължи:

— Тогава, разбира се, Елгин ще е трябвало бързо да скрие някъде трупа, така че по-късно през нощта да може да се отърве от него. Сега се чудя къде ли го е скрил? — риторично попита тя, като се палеше все повече и повече от собствените си предположенията. После посочи към френските прозорци и започна: — Зад завесата или…

Тя веднага беше прекъсната от Клариса, която ядосано се намеси:

— О, това вече е прекалено, мис Пийки. Няма никой скрит зад завесите. И съм сигурна, че Елгин никога не е убивал, когото и да било. Това е пълен абсурд.