Агата Кристи - Паяжината

Здесь есть возможность читать онлайн «Агата Кристи - Паяжината» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Паяжината: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Паяжината»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

— Но той е мъртъв… нали? — попита Пипа.
— Не, не, може и да не е мъртъв — отвърна Клариса уклончиво. — Ще проверя… Сега си лягай, Пипа. Прави каквото ти казвам!
Като продължаваше да хълца, Пипа излезе от стаята и побягна нагоре по стълбите. Клариса остана загледана подире й и после пак се обърна към тялото на пода.
— Да допуснем, че намеря в гостната труп… как бих постъпила? — промърмори тя на себе си. След като постоя известно време потънала в размисъл, тя извика по-силно: — О, Господи, какво да правя?

Паяжината — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Паяжината», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Глава единадесета

Четиримата приятели размениха тайно гузни погледи. Клариса и сър Раулънд изглеждаха така сякаш и двамата искаха да кажат нещо, но Клариса беше тази, която заговори първа:

— Да — призна тя. — Беше тук около… — тя направи пауза и после продължи: — Я да видя… да, към шест и половина.

— Ваш приятел ли е? — попита я инспекторът.

— Не, не бих го нарекла приятел — отвърна Клариса. — Срещали сме се само един-два пъти. — Тя нарочно придоби смутен вид и после колебливо добави: — Малко е… малко е… неудобно, всъщност… — Тя погледна умолително към сър Раулънд, сякаш искаше да прехвърли топката към него.

Този джентълмен бързо се отзова на неизречената й молба:

— Навярно, инспекторе — каза той, — ще е по-добре, ако аз ви обясня това положение на нещата.

— Моля, направете го, сър — отговори късо инспекторът.

— Ами — продължи сър Раулънд — това касае първата мисис Хейлшъм-Браун. Тя и мистър Хейлшъм-Браун се разведоха едва преди година и съвсем наскоро тя се омъжи за Оливър Костело.

— Разбирам — отбеляза инспекторът. — Мистър Костело е идвал днес тук. — Той се извърна към Клариса. — Защо? — попита после той. — Имал ли е предварителна уговорка?

— О, не — бързо отговори тя. — Всъщност, когато Миранда… предишната мисис Хейлшъм-Браун напусна този дом, тя взе със себе си едно-две веща, които не бяха нейни. Случило се така, че Оливър Костело имал път насам и просто се отби да ги върне.

— Какви неща? — веднага попита инспекторът.

Клариса беше готова с отговора си:

— Нищо важно — каза тя с усмивка. После взе от масичката до канапето малката сребърна табакера за цигари и протегна ръка, за да я покаже на инспектора. — Това беше едно от нещата — каза тя. — Принадлежала е на майката на съпруга ми и той я ценеше по сантиментални причини.

Инспекторът погледна замислено Клариса за миг, преди да я попита:

— Колко време остана тук мистър Костело, когато пристигна в шест и половина?

— О, съвсем малко — отговори тя, като върна табакерата на масата. — Каза, че бързал. Някъде около десет минути, мисля, не повече.

— И срещата ви мина съвсем спокойно? — полюбопитства инспекторът.

— О, да — увери го Клариса. — Намирам, че беше много любезно от негова страна да си направи труда да върне тези неща.

Инспекторът помисли за миг, преди да попита:

— Спомена ли къде ще ходи, след като си тръгне оттук?

— Не — отговори Клариса. — Всъщност той излезе оттук — продължи тя и посочи френските прозорци. — Даже моята градинарка, мис Пийки, беше тук и предложи да го изпрати.

— Вашата градинарка. Тя тук ли живее? — осведоми се инспекторът.

— Ами да. Но не в самата къща, а в малката вила.

— Бих искал да поговоря с нея — реши инспекторът и после се обърна към полицая: — Джоунс иди и я доведи!

— С вилата ни свързва и телефон. Да й се обадя ли, инспекторе? — предложи Клариса.

— Ще бъдете ли така добра, мисис Хейлшъм-Браун? — отвърна инспекторът.

— Разбира се. Мисля, че още не си е легнала — каза Клариса и натисна едно копче на телефона, после се усмихна на инспектора, който в отговор се смути. Джереми се засмя на себе си и си взе още един сандвич.

Клариса заговори в слушалката:

— Ало, мис Пийки. Обажда се мисис Хейлшъм-Браун… Чудя се дали не бихте наминали за малко. Случи се нещо много важно… О, да, разбира се, че би било добре. Благодаря.

Тя остави слушалката на мястото й и се обърна към инспектора:

— Мис Пийки точно си миела косата, но ще се облече и ще дойде веднага.

— Благодаря ви — каза инспекторът. — Все пак Костело може да е споменал на нея къде отива.

— Да, наистина, възможно е — съгласи се Клариса.

Инспекторът изглеждаше озадачен.

— Въпросът, който ме занимава — обърна се той към всички в стаята, — е защо колата на мистър Костело е още тук и къде е самият мистър Костело?

Клариса неволно погледна към лавиците с книги и тайника, после отиде до френските прозорци, за да види дали не идва мис Пийки. Джереми улови погледа й, облегна се невинно назад и кръстоса крака, а инспекторът продължи:

— Очевидно тази мис Пийки е последният човек, който го е видял. Казвате, че си е тръгнал през тези врата. Заключихте ли след него?

— Не — отговори Клариса, която стоеше с гръб към инспектора до френския прозорец.

— О? — удиви се инспекторът. Нещо в тона му я накара да се обърне.

— Ами… аз… мисля, че не — отговори тя колебливо.

— Значи той може да се е върнал пак оттук — отбеляза инспекторът. После пое дълбоко дъх и сериозно заяви: — Мисис Хейлшъм-Браун, с ваше разрешение смятам да претърся къщата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Паяжината»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Паяжината» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Паяжината»

Обсуждение, отзывы о книге «Паяжината» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x