Агата Кристи - Паяжината

Веднага щом Джереми излезе от стаята, Хюго се обърна към сър Раулънд:

— Какво става, Роли? — изсъска Хюго настойчиво. — Какво ви каза Клариса, когато останахте сами?

Сър Раулънд отвори уста да каже нещо, но тъй като чу Джереми и мис Пийки да се поздравяват на прага, направи жест, който означаваше „не сега“.

— Мисля, че ще е по-добре да влезете тук — казваше Джереми на мис Пийки, докато затръшваше входната врата. Миг по-късно градинарката го последва в гостната с вид на човек, който се е облякъл набързо. На главата си беше увила пешкир.

— За какво е всичко това? — осведоми се тя. — Мисис Хейлшъм-Браун звучеше толкова тайнствено по телефона. Да не се е случило нещо?

Сър Раулънд се обърна към нея възможно най-учтиво:

— Съжалявам, че ви обезпокоихме така, мис Пийки — извини се той. — Седнете, моля. — И той й посочи един стол до масичката за бридж.

Тя благодари на Хюго, който й помогна да се настани на стола. После и той се отпусна в едно далеч по-удобно кресло, а в това време сър Раулънд каза на градинарката:

— Всъщност полицията е тук и…

— Полицията? — прекъсна го мис Пийки стреснато. — Да няма кражба?

— Не, не е кражба, ами…

Той спря, защото Клариса, инспекторът и полицаят се върнаха в стаята. Джереми седна на канапето, а сър Раулънд зае позиция зад него.

— Инспекторе, това е мис Пийки — заяви Клариса.

Инспекторът отиде при градинарката. Неговото „Добър вечер, мис Пийки“ беше придружено със скован поклон.

— Добър вечер, инспекторе — отговори мис Пийки. — Точно питах сър Раулънд дали не е станала някоя кражба или нещо такова?

Инспекторът я погледа известно време някак изпитателно и заговори едва след минута-две:

— Получихме много особено телефонно обаждане, което ни доведе тук — каза й той. — И смятаме, че може би вие ще сте в състояние да ни помогнете да си изясним нещата.

Изявлението на инспектора беше посрещнато от мис Пийки с весел смях.

— Това се казва мистерия! Страшно забавно! — извика тя развеселена.

Инспекторът се намръщи.

— Отнася се до мистър Костело — поясни той. — Мистър Оливър Костело от „Морган Маншънс“ 27, Лондон SW3. Според мен това е в района на Челси.

— Никога не съм го чувала — гласеше твърдият отговор на мис Пийки.

— Той е идвал тук тази вечер, за да се види с мисис Хейлшъм-Браун — припомни й инспекторът, — и разбрах, че вие сте го съпроводили през градината.

Мис Пийки се плесна по бедрото.

— А, онзи човек — сети се тя. — Мисис Хейлшъм-Браун наистина спомена името му. — Тя погледна инспектора вече леко заинтригувана. — Да, какво искате да знаете? — попита после.

— Бихме искали да знаем — рече инспекторът, говорейки бавно, като премисляше думите си, — какво точно се е случило и кога за последен път сте го видели?

Мис Пийки помисли за миг, преди да отговори:

— Я да видя сега — рече тя. — Излязохме през Френските прозорци и аз му казах, че ако иска да вземе автобуса, има по-пряк път, а той каза, че не искал, защото бил дошъл с колата си, която оставил до конюшнята.

Тя се усмихна широко на инспектора, сякаш очакваше похвала за сбитото описание на случилото се, но той само замислено произнесе:

— Не е ли доста странно, че си е оставил колата на такова място?

— Точно същото си помислих и аз — съгласи се мис Пийки и тупна инспектора по ръката, докато говореше. Той се сепна някак изненадано, а тя продължи: — Човек би си казал, че ще докара колата до централния вход, нали? Ала хората са толкова странни. Никога не знаеш какво ще направят. — Тя гръмко се разсмя.

— После какво стана? — попита инспекторът.

Мис Пийки сви рамене.

— Ами той отиде до колата си и предполагам, че си е тръгнал — отговори тя.

— Видяхте ли го да си тръгва?

— Не… почнах да си прибирам инструментите — гласеше отговорът на градинарката.

— Значи тогава сте го видели за последен път? — наблегна на думите си инспекторът.

— Да, защо?

— Защото колата му е още тук — каза й инспекторът. После продължи, като говореше бавно, натъртвайки на всяка своя дума: — В седем и четиридесет и девет някой звънна в полицейското управление и каза, че имало убит човек в Копълстън Корт.

Мис Пийки изглеждаше ужасена.

— Убит?! — извика тя. — Тук? Това е нелепо!

— Явно всички така смятат — сухо забеляза инспекторът и погледна многозначително сър Раулънд.

— Разбира се — продължи мис Пийки, — знам, че има разни маниаци, дето нападат жени, но… вие казвате, че бил убит мъж…