Агата Кристи - Паяжината

— Сър Раулънд Делахей и мистър Уоръндър — каза Клариса, като ги посочи и добави: — И мистър Бърч, когото вече познавате, е поканен за вечерта.

Сър Раулънд и Джереми поздравиха едва чуто.

— А, да — продължи Клариса, сякаш едва сега си е спомнила, — малката ми доведена дъщеря. — Тя наблегна на думата „малка“. — Сега си е в леглото и спи.

— А прислугата? — попита инспекторът.

— Те са само двама — една женена двойка. Но тази вечер почиват и отидоха на кино в Мейдстън.

— Разбирам — каза инспекторът и кимна бавно с глава.

Точно в този миг Елгин влезе в гостната откъм преддверието и почти се сблъска с полицая, който пазеше до вратата. След бърз въпросителен поглед към инспектора, Елгин се обърна към Клариса:

— Ще желаете ли нещо, мадам? — попита той.

Клариса изглеждаше стресната.

— Мислех, че сте на кино, Елгин — възкликна тя, когато срещна изпитателния поглед на инспектора.

— Върнахме се почти веднага, мадам — обясни Елгин. — Съпругата ми не се чувства добре. — Смутен, той добави някак неловко: — Ъ-ъ-ъ… проблеми със стомаха, навярно от нещо, което е яла. — Поглеждайки към инспектора и полицая, той попита: — Да не се е случило нещо… лошо?

— Как се казвате? — попита инспекторът.

— Елгин, сър — отговори икономът. — Сигурен съм, че няма нищо…

Инспекторът го прекъсна:

— Някой позвъни в полицейското управление и каза, че тук е било извършено убийство.

— Убийство? — ахна Елгин.

— Какво знаете по този въпрос?

— Нищо. Съвсем нищо, сър.

— Тогава значи не сте се обаждали вие? — попита го инспекторът.

— Не. Съвсем не.

— Когато се върнахте в къщата, вие сте влезли през задната врата… или поне така предполагам?

— Да, сър — отвърна Елгин. Силно обезпокоен, той беше станал по-почтителен в изказванията си.

— Забелязахте ли нещо необичайно?

Икономът се замисли за миг и после отговори:

— Като се замисля, се сещам, че май близо до конюшните имаше някаква чужда кола.

— Чужда кола? Какво искате да кажете?

— Тогава се почудих чия ли може да е — припомни си Елгин, — защото е странно да се оставя там.

— Имаше ли някого вътре?

— Не мога да виждам толкова надалеч, сър.

— Джоунс, иди и хвърли един поглед — нареди инспекторът на полицая.

— Джоунс? — неволно извика стреснатата Клариса.

— Моля? — попита инспекторът и се обърна към нея.

Клариса бързо се съвзе. Тя му се усмихна и промърмори:

— Нищо… просто… реших, че не ми прилича много на уелсец.

Инспекторът направи знак на полицая и Елгин, че могат да вървят. Те излязоха заедно и в стаята настъпи тишина. След малко Джереми се премести на канапето и започна да яде от сандвичите с шунка. Инспекторът остави шапката и ръкавиците си върху креслото и после, поел дълбоко дъх, се обърна към присъстващите:

— Изглежда — заяви той, като говореше бавно и отчетливо, — някой е дошъл тук тази вечер съвсем непредвидено. — После погледна Клариса.

— Сигурна ли сте, че не очаквате някого? — попиха той.

— О, да… да — отговори Клариса. — Не сме очаквали неканени посетители. А и видите ли, ние сме само четиримата, за да направим каре за бридж.

— Така ли? — попита инспекторът. — Аз самият много обичам бриджа.

— О, така ли? — попита Клариса. — Да не играете система Блакууд?

— Предпочитам конвенционалното наддаване — каза инспекторът. — Кажете, мисис Хейлшъм-Браун — продължи после той, — вие живеете тук отскоро, нали?

— Да — отвърна тя. — От близо шест седмици.

Инспекторът я изгледа изпитателно.

— И откакто живеете тук, не са ставали разни странни неща? — попита той.

Сър Раулънд се намеси, преди Клариса да успее да отговори:

— Какво точно имате предвид под „странни неща“, инспекторе?

Инспекторът се обърна към него:

— Ами съществува една доста любопитна история, сър — информира той сър Раулънд. — Тази къща навремето беше на мистър Селън — търговец на антики. Той умря преди шест месеца.

— Да — спомни си Клариса. — Станало е май при нещастен случай, нали?

— Точно така — каза инспекторът. — Паднал по стълбите и си счупил главата. — Той погледна Джереми и Хюго и добави: — Обявиха го за нещастен случай. Може да е било така, но може и да не е.

— Искате да кажете — попита Клариса — че някой може да го е бутнал?

Инспекторът се обърна към нея.

— Да — съгласи се той, — или пък може кой да го е ударил по главата… — Той направи пауза, а напрежението сред слушателите му — почти осезаемо. В настъпилата тишина инспекторът продължи: — Някой може така да е нагласи тялото на Селън, че да изглежда сякаш е паднал по стълбите.