Агата Кристи - Паяжината

Клариса се хвана за главата.

— О, Боже! — извика тя. — Никога досега не съм предполагала колко много обяснения трябва да дава човек при едно убийство. Мислех, че просто като ви помоля да ми помогнете, ще го направите и толкова. — Тя огледа и тримата. — Ох, скъпи мои, трябва да ми помогнете! — Тя погали Хюго по главата. — Скъпи, скъпичък Хюго…

— Целият този театър няма грешка, скъпа моя — каза Хюго, този път вече наистина ядосан, — но едно убийство е сериозна, гадна работа и може да се забъркаш в ужасна каша, ако се размотаваш нагоре-надолу с някакъв труп. Не можеш да влачиш трупове посред нощ ей така.

Клариса отиде при Джереми и сложи ръка върху неговата.

— Джереми, скъпи, вие сигурно няма да можете да ми помогнете, нали? — попита тя с настойчива молба в гласа.

Джереми я загледа с обожание.

— Дадено, съгласен съм — жизнерадостно отговори той. — Какво са един-два трупа между приятели?

— Стига, млади човече! — заповяда му Сър Раулънд. — Няма да позволя такова нещо! — Той се обърна към Клариса: — Сега настоявам да ме оставите аз да се оправям с това, Клариса. В края на краищата трябва да помислим и за Хенри.

Клариса гневно го погледна.

— Но аз точно за него мисля — заяви тя.

Тримата мъже посрещнаха изявлението на Клариса с мълчание. Сър Раулънд бавно поклати глава, Хюго бе все така озадачен, а Джереми просто сви рамене, загубил сякаш всяка надежда да проумее цялата тази ситуация.

Клариса пое дълбоко дъх и се обърна и към тримата:

— Тази вечер ще се случи едно ужасно важно събитие — каза тя. — Хенри отиде да… да посрещне един човек и да го доведе тук. Това е изключително важно и поверително. Свръхсекретна политическа мисия. Никой не бива да научава за нея. Няма да се дава абсолютно никаква гласност.

— Значи Хенри е отишъл да посрещне някой си мистър Джоунс? — попита със съмнение сър Раулънд.

— Съгласна съм, че името е глупаво — каза Клариса, — но така го наричат. Не мога да ви кажа истинското му име. Не мога да ви кажа и нищо повече. Обещах на Хенри, че няма да кажа никому, но се налага да ви накарам да разберете, че аз просто… — Тя се обърна към Хюго и продължи: — … че аз просто не се правя на глупачка и не играя театър, както каза Хюго.

Тя пак се обърна към сър Раулънд:

— Как мислите, че ще се отрази това върху кариерата на Хенри — попита Клариса, — ако той влезе тук заедно с тази видна личност и с още една, която междувременно пристига от Лондон за тази среща, само за да открие, че полицията разследва убийство и то убийството на човека, който наскоро се е оженил за бившата му жена.

— Мили Боже! — извика сър Раулънд. После поглеждайки Клариса право в очите, той подозрително додаде: — Нали не сте си измислили всичко това? Това не е поредната ви заплетена игричка предназначена да направи всички ни на глупаци?

Клариса поклати тъжно глава.

— Никой не ми вярва, когато казвам истината — оплака се тя.

— Съжалявам, скъпа моя — рече сър Раулънд. — Да, разбирам, че проблемът е далеч по-сериозен, отколкото си мислех.

— Наистина ли разбирате? — попита Клариса. — Ето защо е абсолютно наложително да махнем трупа оттук!

— Къде казахте, че е колата му? — попита Джереми.

— До конюшнята.

— И, доколкото разбирам, прислугата я няма?

Клариса кимна.

— Да.

Джереми взе един чифт ръкавици от канапето.

— Добре — решително извика той. — Да занеса трупа до колата или да докарам колата тук?

Сър Раулънд вдигна ръка, за да го възпре.

— Един момент — обяви той. — Не бива да се втурваме през глава!

Джереми остави пак ръкавиците, но Клариса се обърна към сър Раулънд и отчаяно извика:

— Но ние трябва да побързаме!

Сър Раулънд я погледна сериозно.

— Не съм сигурен, че този ваш план е от най-добрите, Клариса — заяви той. — Значи ако можем просто да забавим намирането на трупа. До утре сутринта, това, струва ми се, урежда нещата и оттук нататък ще бъде по-просто. Ако засега само преместим трупа, например, в другата стая, смятам, че това би могло да бъде простено.

Клариса се обърна към него и прямо каза:

— Значи вие сте човекът, когото трябва да убедя, така ли? — попита тя. Поглеждайки към Джереми, тя продължи: — Джереми вече е готов — после хвърли бърз поглед и към Хюго. — Хюго ще мърмори и ще клати глава, но и той ще се включи. Само вие значи…

Клариса отиде до вратата на библиотеката и я отвори.

— Ще ни извините ли за момент? — попита тя Джереми и Хюго. — Искам да поговоря с Роли насаме.