Агата Кристи - Паяжината

— Не, Роли, спрете! — настоя Клариса. Тя изтича до него, взе слушалката и я върна на мястото й.

— Скъпо мое дете — запротестира сър Раулънд, но Клариса не го остави да продължи.

— Аз и сама можех да позвъня на полицията, ако исках — призна тя. — Знам отлично, че точно това трябва да направя. Дори започнах да набирам. Вместо това, звъннах в клуба на вас и ви помолих незабавно да се върнете тук. И тримата. — Тя се обърна към Джереми и Хюго. — Вие все още не сте ме попитали защо.

— Можете да оставите всичко на нас — увери я сър Раулънд. — Ние ще…

Клариса буйно го прекъсна:

— Дори не сте започнали да разбирате — натърти тя. — Искам да ми помогнете. Вие казахте, че ще го направите, ако изпадна в беда. — Тя се обърна, за да включи и другите двама. — Скъпи мои, трябва да ми помогнете!

Джереми се премести така, че тя да не може да вижда трупа.

— Какво искате да направим, Клариса? — попита кротко той.

— Да ме отървете от тялото — гласеше резкият й отговор.

— Не говорете глупости, скъпа моя — нареди й сър Раулънд. — Това е убийство.

— Там е цялата работа — каза Клариса. — Трупът не бива да бъде намерен в тази къща.

Хюго нетърпеливо изсумтя.

— Не знаете какво говорите, моето момиче — извика той. — Четете твърде много криминални романчета. В истинския живот не можеш да се размотаваш насам-натам, местейки разни трупове.

— Но аз вече го местих веднъж — поясни Клариса. — Обърнах го, за да видя дали е мъртъв и сетне започнах да го влача към нишата, когато осъзнах, че ще ми е нужна помощ, затова ви позвъних в клуба и докато ви чаках, съставих план.

— В който, предполагам, се играе и бридж — отбеляза Джереми и махна с ръка към масичката.

Клариса вдигна маркера за бридж.

— Да — отговори тя. — Това ще бъде нашето алиби.

— Какво, да му се не види… — започна Хюго, но Клариса не го остави да продължи.

— Два робера и половина — обяви тя. — Разиграх всички ръце и вписах резултатите в този маркер. Вие тримата трябва да попълните вашите със собствения си почерк, разбира се.

Сър Раулънд я изгледа удивено.

— Вие сте луда, Клариса. Съвсем луда — заяви той.

Клариса не му обърна внимание.

— Измислила съм всичко както трябва — продължи тя. — Трупът трябва да бъде изнесен оттук. — После погледна Джереми. — За тази работа и са нужни двама — уведоми го тя. — Много е тежко за сам човек да се оправи с един труп… както установих преди малко.

— И къде, по дяволите, очаквате да го занесем? — попита ядно Хюго.

Клариса явно бе помислила и за това.

— Според мен най-доброто място ще е Марсдън Ууд — предложи тя. — Гората е само на три километра оттук. — Тя махна наляво в тази посока. — Само на няколко метра от централния портал започва пътят, който води натам, и по който вие ще завиете. Това е едно тясно пътче и по него няма никакво движение. — После се обърна към сър Раулънд. — Просто оставяте колата някъде отстрани на пътя, когато влезете в гората — инструктира го Клариса. — След това се връщате тук пеша.

Джереми изглеждаше озадачен.

— Да не би да се опитвате да кажете, че искате от нас да изхвърлим трупа в гората? — попита той.

— Не, ще го оставите в колата — поясни Клариса. — В неговата кола, не разбирате ли? Той я остави тук, до конюшните.

Сега вече и тримата мъже изглеждаха озадачени.

— Всичко е съвсем лесно — успокои ги Клариса. — Ако се случи някой да ви види, като се връщате, няма да разбере кои сте, защото нощта е доста тъмна. А освен това имате и алиби. И четиримата сме играли тук бридж. — Тя постави бележника на масичката за бридж, очевидно доволна от себе си, докато мъжете я гледаха смаяни.

Хюго почна да ходи в кръг.

— Аз… аз… — запелтечи той и размаха ръце във въздуха.

Клариса продължи да издава нареждания.

— Разбира се, ще носите ръкавици — каза тя, — за да не оставите някъде отпечатъци. Ето, приготвила съм ги вече. — Клариса мина забързано покрай Джереми, отиде до канапето и извади изпод една от възглавничките три чифта ръкавици, които преметна през една от облегалките.

Сър Раулънд не сваляше поглед от Клариса.

— Вашият вроден талант към престъпления ме оставя безмълвен — уведоми я той.

Джереми я наблюдаваше възхитен.

— Всичко е обмислила, нали? — отбеляза той.

— Да — призна Хюго, — но все пак това са ужасно глупави бръщолевеници.

— Така, а сега трябва да побързаме — енергично им нареди Клариса. — В девет часа Хенри и мистър Джоунс ще бъдат тук.

— Мистър Джоунс ли? Кой, да му се не види, е мистър Джоунс? — попита сър Раулънд.