Агата Кристи - Паяжината

Петнадесет минути по-късно Клариса все още беше в гостната и тихо си мърмореше. Този път обаче не бездействаше. Всички лампи светеха, вратата в стената беше затворена, а завесите дръпнати пред отворените френски прозорци. Тялото на Оливър Костело все така си лежеше зад канапето, но Клариса беше разместила мебелите и беше разтворила в средата на стаята сгъваема масичка за карти, върху която лежаха колода карти и листчета за резултатите на бридж, а около нея — четири стола с прави облегалки.

Клариса стоеше до масата и вписваше набързо някакви цифри в едно от листчетата.

— Три пики, четири купи, четири без коз, пас — измърмори тя и докато говореше, посочваше към всяка ръка. — Пет кари, пас, шест пики… контра… и мисля, че сваляме картите. — Тя направи пауза за миг, погледна надолу към масата и после продължи: — Я да видим, контра, две взятки, петстотин… или да ги оставя да ги направят? Няма.

Тя беше прекъсната от пристигането на сър Раулънд, Хюго и младия Джереми, които влязоха през френските прозорци. Хюго се забави за малко, за да затвори едното крило.

Клариса остави бележника и молива върху масата за бридж и се втурна да ги посрещне.

— Слава Богу, че си дойдохте! — каза тя на сър Раулънд, а в гласа й се долавяше силно вълнение.

— Какво се е случило, скъпа моя? — Попита загрижено сър Раулънд.

Клариса се обърна и към тримата:

— Скъпи мои — извика тя, — трябва да ми помогнете!

Джереми погледна масата с наредените върху нея карти.

— Прилича ми на бридж-парти — игриво отбеляза той.

— Звучите много мелодраматично, Клариса — намеси се и Хюго. — Какво пак сте намислили скъпа?

Клариса сграбчи сър Раулънд.

— Сериозно е — настоя тя. — Ужасно сериозно. Ще ми помогнете, нали?

— Разбира се, че ще ви помогнем, Клариса — увери я сър Раулънд, — но за какво става дума?

— Да, кажете, какво има пак? — попита Хюго леко отегчен.

Джереми също не изглеждаше впечатлен.

— Нещо сте намислили, а, Клариса? — настоя той. — Какво е този път? Да не сте намерили някой труп или нещо подобно?

— Точно така — каза Клариса. — Наистина намерих… един труп.

— Какво искате да кажете с това „намерих труп“? — попита Хюго. Той изглеждаше озадачен, ала не бе особено заинтригуван.

— Това, което каза Джереми — отговори Клариса. — Дойдох тук и намерих един труп.

Хюго бегло огледа стаята.

— Не разбирам за какво говорите — оплака той. — Какъв труп? Къде?

— Не ви разигравам, говоря сериозно — извика ядосано Клариса. — Ей там е. Идете и вижте. Зад канапето. — Тя побутна сър Раулънд в тази посока и се отдалечи.

Хюго бързо отиде до канапето. Джереми го последва и се надвеси над облегалката.

— Боже мой, тя е права! — промълви той.

Сър Раулънд отиде при тях. Двамата с Хюго се наведоха да огледат тялото.

— Я, това е Оливър Костело! — извика сър Раулънд.

— Всемогъщи Боже! — Джереми отиде бързо до френските прозорци и дръпна завесите.

— Да — каза Клариса. — Това е Оливър Костело.

— Какво е правил тук? — попита сър Раулънд.

— Той дойде тази вечер, за да поговорим за Пипа — отвърна Клариса. — Беше точно след като вие тръгнахте за клуба.

Сър Раулънд изглеждаше озадачен.

— Какво говорихте за Пипа?

— Двамата с Миранда заплашиха да я вземат — каза Клариса. — Но това сега няма никакво значение. По-късно ще ви разкажа. Трябва да побързаме. Разполагаме с много малко време.

Сър Раулънд вдигна предупредително ръка.

— Един момент — обяви той и се приближи до Клариса. — Нужни са ни всички факти. Какво стана, когато той дойде?

Клариса поклати нетърпеливо глава.

— Казах му, че няма да дам Пипа на тях двамата с Миранда и той си отиде.

— Но се е върнал?

— Очевидно — каза Клариса.

— Как? — попита я сър Раулънд. — Кога?

— Не знам — отговори Клариса. — Просто дойдох в тази стая, както вече казах, и го намерих — както си е там. — Тя махна с ръка към канапето.

— Разбирам — каза сър Раулънд, върна се при тялото на пода и се надвеси над него. — Разбирам. Е, мъртъв е, няма съмнение. Бил е ударен главата с нещо тежко и остро. — Той изгледа останалите. — Боя се, че няма да е никак приятно — продължи той, — но може да се направи само едно — и докато говореше, отиде до телефона. — Трябва да позвъним на полицията и…

— Не! — рязко извика Клариса.

Сър Раулънд вече беше вдигнал слушалката.

— Трябваше веднага да направите тъкмо това, Клариса — посъветва я той. — Все пак не мисля, че ще ви укоряват много, задето сте се забавили.