Агата Кристи - Паяжината

— По-добре си облечи палтото, Хенри. Доста е студено навън — посъветва го Клариса и го побутна към преддверието, докато говореше. — Сложи си също и шала.

Той послушно взе палтото си от една закачалка в преддверието, а тя го последва до централния вход с последен съвет:

— Нали ще караш внимателно, скъпи?

— Да, да — извика в отговор Хенри. — Знаеш, че винаги така карам.

Клариса затвори вратата след него и отиде до кухнята, за да довърши сандвичите. Докато ги нареждаше на поднос, увивайки ги във влажна салфетка, за да се запазят свежи, не спираше да мисли за неприятната среща с Оливър Костело преди малко. Мръщейки се, тя отнесе сандвичите в гостната, където ги сложи на една ниска масичка. Внезапно уплашена да не си навлече гнева на мис Пийки задето оставя петна по масата, тя вдигна пак подноса и неуспешно забърса следите, които той остави, като, за да ги прикрие, сложи отгоре им една ваза с цветя, която стоеше наблизо. Премести сандвичите върху табуретката и после грижливо изтупа възглавничките на канапето. Вдигна книгата на Пипа и отиде да я сложи на някоя от лавиците, като си пееше тихичко „Ако някой срещне някой в цъфналата…“, но изведнъж спря да пее, надавайки силен вик, защото се препъна и почти падна върху Оливър Костело. Клариса се наведе над тялото и го позна.

— Оливър! — ахна тя. После остана да го гледа ужасена цяла вечност, както й се стори. После, когато се убеди, че той е мъртъв, бързо се изправи и се втурна към вратата, за да повика Хенри, но моментално осъзна, че него го няма. Обърна се пак към тялото, после изтича до телефона и вдигна слушалката. Започна да набира, но спря и постави слушалката обратно. Остана замислена за момент, гледайки към скритата врата на стената. Сетне бързо взе решение, хвърли пак бегъл поглед натам и като се наведе, неохотно започна да тегли тялото към нея.

Докато беше заета с това, вратата в стената бавно се отвори и на входа се появи Пипа, облякла халат върху пижамата си.

— Клариса! — простена тя и се втурна към мащехата си.

Стараейки се да застане между нея и тялото на Оливър Костело, Клариса леко смушка Пипа, опитвайки се да я отпрати.

— Пипа — помоли я тя, — не гледай, скъпа. Не гледай!

Пипа глухо извика:

— Не беше нарочно. Ох, наистина, не беше нарочно!

Ужасена Клариса сграбчи детето за ръцете.

— Пипа! Ти… ти ли беше? — ахна тя.

— Мъртъв е, нали? Съвсем мъртъв? — попита Пипа. Като ридаеше истерично, тя извика: — Не съм искала да го убивам. Не съм искала!

— Тихо сега, тихо! — утешително промълви Клариса. — Всичко е наред. Хайде, седни. — Тя заведе Пипа до креслото и я сложи да седне.

— Не съм искала, не съм искала да го убивам — продължи Пипа, като плачеше.

Клариса коленичи пред нея.

— Разбира се, че не си искала — съгласи се тя. — Сега слушай, Пипа…

Когато Пипа продължи да плаче още по-истерично, Клариса извика:

— Пипа, чуй ме! Всичко ще бъде наред. Трябва да забравиш всичко това. Трябва да го забравиш, чуваш ли?

— Да — изхълца Пипа, — но… но аз…

— Пипа — продължи Клариса още по-убедително, — трябва да ми се довериш и да повярваш на това, което ти казвам. Всичко ще бъде наред. Но трябва да бъдеш смела и да правиш точно това, което ти казвам.

Все още хълцайки истерично, Пипа се опита да се извърне настрани.

— Пипа! — извика Клариса. — Ще направиш ли това, което ти казвам? — Тя хвана детето и го обърна с лице към себе си. — Ще го направиш ли?

— Да, да, ще го направя! — извика Пипа и се сгуши в Клариса.

— Точно така — каза Клариса утешително, докато помагаше на Пипа да стане от креслото. — Сега искам да се качиш горе и да си легнеш.

— Моля те, ела с мен — примоли се детето.

— Добре, добре — успокои я Клариса. — Ще се кача съвсем скоро, веднага щом мога и ще ти дам едно хубаво малко бяло хапченце. После ще поспиш и на сутринта всичко ще ти се вижда съвсем различно. — Тя погледна надолу към тялото и додаде: — Може би просто няма за какво да се тревожим.

— Но той е мъртъв… нали? — попита Пипа.

— Не, не, може и да не е мъртъв — отвърна Клариса уклончиво. — Ще проверя. Сега си лягай, Пипа. Прави каквото ти казвам!

Като продължаваше да хълца, Пипа излезе от стаята и побягна нагоре по стълбите. Клариса остана загледана подире й и после пак се обърна към тялото на пода.

— Да допуснем, че намеря в гостната труп, как бих постъпила? — промърмори тя на себе си. След като постоя известно време потънала в размисъл, тя извика по-силно: — О, Господи, какво да правя?