Агата Кристи - Паяжината

— Здравей, скъпа — поздрави жена си Хенри, като запали лампите на стените и остави куфарчето си на креслото.

— Здравей, Хенри — отвърна Клариса. — Ужасен ден, нали?

— Така ли? — той отиде при нея, наведе се над канапето и я целуна.

— Не зная откъде да започна — каза тя. — Сипи си първо едно питие.

— Не сега — отговори Хенри, отиде до френските прозорци и дръпна завесите. — Кой е у дома?

Леко изненадана от този въпрос, Клариса рече в отговор:

— Никой. Днес е свободната вечер на Елгинови. Нали знаеш, пак е четвъртък. Ще вечеряме студена шунка, шоколадов мус и кафето ще бъде наистина хубаво, защото аз ще го направя.

Едно въпросително „Хм?“ от страна на Хенри беше единственият му отговор. Учудена, Клариса попита:

— Хенри, случило ли се е нещо?

— Ами, да, в известен смисъл — каза той.

— Нещо лошо? — полюбопитства тя. — Миранда?

— Не, не, нищо лошо, наистина — успокои я Хенри. — Бих казал точно обратното. Да, точно обратното.

— Скъпи — каза Клариса топло и с лек, добродушен присмех в гласа, — нима зад тази непроницаема фасада на служител от Форин Офис съзирам някакво човешко вълнение?

Хенри имаше вид на човек, предвкусващ нещо приятно.

— Е — призна той, — в известен смисъл наистина е доста вълнуващо. — Той направи пауза и сетне добави: — Както често става, в Лондон е паднала лека мъгла.

— И какво му е толкова вълнуващото на това — попита Клариса.

— Не, не, не мъглата, разбира се.

— Тогава? — подкани го Клариса.

Хенри бързо се огледа, сякаш за да се увери, че никой не ги подслушва и след това отиде да седне на канапето до Клариса.

— Не трябва да казваш на никого — опита се да й внуши той с много сериозен глас.

— Да? — подкани го Клариса очаквателно.

— Наистина е много поверително — повтори отново Хенри. — По принцип никой не бива да знае. Но, всъщност, налага се ти да знаеш.

— Добре де, хайде, казвай! — настоя тя. Хенри отново се огледа и после се обърна към Клариса.

— Всичко е много секретно — наблегна той. Направи пауза, за да подсили ефекта и сетне обяви: — Съветският премиер Календорф пристига в Лондон със самолет за една много важна конференция утре с нашия премиер-министър.

Клариса не беше впечатлена.

— Да, знам — отвърна тя.

Хенри се сепна.

— Как така знаеш? — запита той строго.

— Прочетох го във вестника миналата неделя — нехайно го осведоми Клариса.

— Не мога да разбера защо четеш тези долнопробни вестници — избухна Хенри. Той наистина изглеждаше ядосан. — Както и да е — продължи после, — вестниците просто нямаше откъде да научат, че Календорф пристига. Информацията беше строго поверителна.

— Бедничкият ми! — промърмори Клариса. После продължи с глас, в който се долавяше съчувствие, примесено с недоверие: — Това ли е строго поверителното нещо? Хайде де! В какво ли не вярвате вие, високопоставените личности!

Хенри стана и закрачи из стаята силно притеснен.

— О, Боже, явно има изтичане на информация — възропта той.

— Нима досега не си проумял — хапливо отбеляза Клариса, — че винаги има изтичане на информация. Всъщност винаги съм смятала, че всички вие сте подготвени за това.

Хенри изглеждаше някак оскърбен.

— Новината беше огласена официално едва снощи — каза й той. — Самолетът на Календорф трябва да кацне на Хийтроу в осем и четиридесет, но всъщност… — Той се надвеси над канапето и колебливо погледна жена си. — Кажи, Клариса — попита тържествено Хенри, — наистина ли мога да разчитам, че ще бъдеш дискретна?

— Далеч по-дискретна от неделния вестник — обиди се тя, пусна крака на пода и седна изправено. Хенри приседна върху облегалката на канапето и се наведе заговорнически към Клариса.

— Конференцията ще се състои утре в Уайтхол — информира я той, — но ще е огромно постижение, ако самият сър Джон и Календорф успеят първо да поговорят насаме. Е, репортерите, естествено сега всички чакат на Хийтроу и от момента, в който самолетът кацне, действията на Календорф ще бъдат повече или по-малко следени от обществеността.

Той отново се огледа, сякаш очакваше да види някой джентълмен от пресата да наднича през рамото му и продължи с глас, в които се долавят растяща възбуда:

— За щастие тази лека мъгла се превърна в наш съучастник.

— Продължавай — насърчи го Клариса. — Вече съм заинтригувана.

— В последния момент — осведоми я Хенри — ще се окаже неразумно самолетът да се приземи на Хийтроу. Той ще бъде отклонен, както е обичайно при подобни случаи…