Агата Кристи - Паяжината

— … към Байндли Хийт — прекъсна го Клариса. — Това е само на двадесет километра оттук. Разбирам.

— Винаги действаш твърде прибързано, Клариса, скъпа — неодобрително забеляза Хенри. — Но, така е, сега тръгвам натам с колата, за да посрещна Календорф на аеродрума и го довеждам вкъщи. Премиерът тръгва с кола от Даунинг стрийт и пристига директно тук. Половин час ще е предостатъчен, за да си кажат това, което имат, след което Календорф тръгва за Лондон заедно със сър Джон.

Хенри направи пауза. После стана и направи няколко крачки, преди да се обърне към нея и подкупващо да й каже:

— Ти знаеш, Клариса, че това може да бъде от голяма полза за моята кариера. Искам да кажа, че ми се оказва голямо доверие, след като срещата ще се състои тук.

— То ще бъде оправдано — твърдо отговори Клариса, отиде при съпруга си и се хвърли в прегръдките му. — Хенри, скъпи — възкликна тя, — мисля, че това е чудесно!

— Междувременно — важно я информира Хенри, — името, с което ще се обръщаме към Календорф, е „мистър Джоунс“.

— Мистър Джоунс? — Клариса се опита не много успешно да прикрие нотките на весело недоумение в гласа си.

— Точно така — обясни Хенри, — човек може да се изтърве, когато използва истинските имена.

— Да… но все пак мистър Джоунс… — почуди се Клариса. — Не можаха ли да измислят нещо по-добро? — Тя поклати глава със съмнение и продължи: — Междувременно… аз — какво? При това положение се оттеглям в харема или внасям напитките, поздравявам едва чуто и се изнизвам дискретно навън?

Хенри изгледа жена си някак притеснено, като я предупреди:

— Скъпа, трябва да подходиш сериозно към това.

— Но, Хенри, мили — настоя Клариса, — не може ли да подхождам сериозно и все пак мъничко да се забавлявам?

Хенри обмисли въпроса й за момент, преди да отговори мрачно:

— Мисля, че ще е по-добре, ако не се появяваш, Клариса.

Клариса не показа да се е обидила от това.

— Добре — съгласи се тя. — Ами храната? Дали ще искат нещо?

— О, не — рече Хенри. — И дума не може да става за ядене.

— Сандвичи, мисля аз — предложи Клариса. Тя седна на облегалката на канапето и продължи: — Най-добре сандвичи с шунка. В салфетки, за да се запазят свежи. И горещо кафе от термос. Да, така ще е най-добре. Шоколадовия мус вземам със себе си в спалнята за утеха, тъй като съм изключена от конференцията.

— Виж, Клариса… — започна неодобрително Хенри, само за да бъде прекъснат от жена си. Но тя стана и обви ръце около врата му.

— Скъпи, аз съм съвсем сериозна, наистина! — увери го тя. — Нищо няма да се обърка. Няма да позволя. — Тя нежно го целуна.

Хенри внимателно се освободи от прегръдката й.

— А стария Роли? — попита той.

— Той и Джереми вечерят в клуба за голф с Хюго — каза Клариса. — След това ще играл бридж, така че Роли и Джереми няма да се приберат преди полунощ.

— Елгинови също ги няма? — попита я Хенри.

— Скъпи, нали знаеш, че винаги отиват на кино в четвъртък вечер — напомни му Клариса. — Няма да се върнат преди единадесет.

Хенри изглеждаше доволен.

— Хубаво — възкликна той. — Всичко изглежда съвсем наред. Сър Джон и мистър… ъ-ъ-ъ…

— Джоунс — подсказа му Клариса.

— Точно така, скъпа. Мистър Джоунс и премиерът ще са си тръгнали доста по-рано. — Хенри погледна часовника си. — Е, аз най-добре да взема набързо един душ, преди да тръгна за Байндли Хийт — заяви той.

— А аз пък ще отида да приготвя сандвичите с шунка — каза Клариса и изчезна през вратата. Хенри взе куфарчето си и извика след нея:

— Не бива да забравяш лампите, Клариса. — Той отиде до вратата и загаси дискретното осветление. — Тук сами си произвеждаме тока, а това струва пари. — Той изгаси и лампите по стените. — Това не е Лондон, да знаеш.

Хвърли последен поглед към стаята, която сега тънеше в мрак, като се изключи слабата светлина идеща откъм преддверието, кимна и излезе, затваряйки вратата след себе си.

В клуба за голф Хюго се заоплаква от поведението на Клариса, задето ги беше изиграла с дегустацията на портвайна.

— Знаете ли, тя трябва наистина да престане тези игрички — каза той, докато си проправи път към бара. — Помниш ли, Роли, когато получи онази телеграма от Уайтхол, в която се казваше, че ще бъда предложен за почетна титла в следващия списък на номинираните за рицарско звание? Веднъж, когато вечерях с двамата, споменах на Хенри за това така, между нас и той се озадачи, а Клариса започна да се кикоти… и тогава разбрах, че тя е пратила проклетата телеграма. Понякога постъпва много детински!