Агата Кристи - Паяжината

— Не мога да го повярвам — отсече Клариса.

— Както желаеш. — Костело се намести в креслото. — Няма смисъл да се опитваш да спориш. В края на краищата, споразумението не е на хартия, нали?

— Няма да вземеш Пипа! — каза твърдо Клариса. — Когато детето дойде при нас, беше с разбити нерви. Сега е много по-добре и е щастлива, ходи на училище и така ще продължава и занапред.

— Как ще задържиш това положение, скъпа моя? — подигра й се Костело. — Законът е на наша страна.

— Какво се крие зад всичко това? — попита Клариса озадачена. — Вас не ви е грижа за Пипа. Какво искате всъщност? — Тя направи пауза, после се плесна по челото. — О, каква глупачка съм! Това е изнудване, разбира се.

Костело точно щеше да отговори, когато влезе Елгин.

— Търсих ви, мадам — каза икономът на Клариса. — Удобно ли ще бъде ние с мисис Елгин вече да излезем в почивка за вечерта, мадам?

— Да, разбира се, Елгин — отговори Клариса.

— Таксито дойде да ни вземе — обясни икономът. — Вечерята е сервирана в трапезарията. — Той се накани да тръгва, но изведнъж се обърна към Клариса. — Искате ли да заключа тук, мадам? — попита той, без да сваля поглед от Костело, докато говореше.

— Не, аз ще се погрижа — увери го Клариса. — Двамата с мисис Елгин можете да излезете вече в почивка.

— Благодаря, мадам — каза Елгин. На вратата, водеща към преддверието, той се обърна и каза:

— Лека нощ, мадам.

— Лека нощ, Елгин — отвърна Клариса.

Костело изчака икономът да затвори вратата, преди да заговори отново:

— „Изнудване“ е много грозна дума, Клариса — изтъкна той, а думите му прозвучаха като клише. — Трябва повече да внимаваш, преди да обвиняваш хората несправедливо. Споменал ли съм изобщо пари?

— Още не — отговори Клариса. — Но това имаш предвид, нали?

Костело сви рамене и направи изразителен жест, протягайки ръце напред.

— Вярно е, че не сме много добре с парите — призна той. — Както ти несъмнено знаеш, Миранда винаги е била много разточителна. Тя, мисля, се надява Хенри да възстанови изгубените й привилегии. В края на краищата, той е богат човек.

Клариса се приближи до Костело и прямо го погледна.

— Чуй ме сега — нареди му тя. — Що се отнася до Хенри — не зная, но за себе си мога да ти кажа — ако се опиташ да вземеш Пипа, ще се боря със зъби и нокти! — Тя направи пауза и добави: — И не ме е грижа какви средства ще използвам за това!

Костело, изглежда, не се впечатли от изблика й и се ухили, но Клариса продължи:

— Няма да е трудно да извадя медицинска експертиза, доказваща пристрастеността на Миранда към наркотиците. Ще отида дори в Скотланд Ярд и ще уведомя Отдела за наркотици, като ще им препоръчам също така да ви държат под око.

Костело леко се стресна при тези думи.

— Твоите методи едва ли ще се харесат на почтения Хенри — предупреди той Клариса.

— Тогава Хенри ще трябва да ги преглътне — тросна се тя ядно. — В случая единствено важно е детето. Няма да позволя Пипа да бъде тормозена или плашена.

Точно в този момент Пипа влезе в стаята. Виждайки Костело, тя ужасена рязко се закова на място.

— Хей, Пипа, здравей! — поздрави я Костело. — Колко си пораснала!

Пипа отстъпи назад, когато той тръгна след нея.

— Дойдох, за да се споразумеем нещо за тебе — каза й той. — Майка ти очаква отново с нетърпение да те прибере при себе си. Ние скоро се оженихме и…

— Няма да дойда! — извика истерично детето и изтича при Клариса за защита. — Няма да дойда! Клариса, нали не могат да ме вземат? Нали няма да…

— Не се тревожи, Пипа, скъпа! — утешил Клариса и я прегърна. — Твоят дом е тук, при баща ти и мен и никъде няма да ходиш.

— Но аз те уверявам… — започна Костело, само за да бъде гневно прекъснат от Клариса.

— Веднага се махай оттук! — заповяда тя. Костело подигравателно се направи, че се е уплашил и отстъпи назад с вдигнати ръце.

— Веднага! — повтори Клариса и пристъпи към него. — Махай се от моя дом, чу ли!

Откъм френските прозорци се появи мис Пийки, стиснала голяма вила в ръце.

— О, мисис Хейлшъм-Браун… — започна тя.

— Аз…

— Мис Пийки — прекъсна я Клариса. — Ще покажете ли на мистър Костело как да мине през градината, за да стигне до портата на игрището за голф?

Костело погледна мис Пийки, която вдигна вилата, отвръщайки на погледа му.

— Мис… Пийки? — попита той.

— Приятно ми е да се запознаем — отвърна гръмко тя. — Аз съм градинарят тук.

— Наистина — каза Костело. — Дойдох веднъж насам, за да огледам едни антични мебели, ако си спомняте.