Агата Кристи - Паяжината

— О, ама това не е всичко — продължи Пипа. — Натискате това нещо отдолу… и се подава едно малко чекмедженце. — Тя отново онагледи думите си и действително от бюрото навън се подаде едно чекмедженце. — Видяхте ли?

Хюго взе чекмеджето и извади отвътре някакво листче.

— Опа! — извика той. — Какво ли ще е това? — Той зачете на глас: — „Преметнах те!“

— Какво? — извика сър Раулънд, а Пипа избухна в неудържим смях.

Другите се присъединиха към нея, докато сър Раулънд шеговито я раздруса, а тя пък на свой ред се престори, че го удря с юмрук и сетне се похвали:

— Аз го сложих там!

— Ах, ти, мискинче такова! — каза сър Раулънд и й разроши косата. — Същата си като Клариса с нейните глупави номерца!

— Всъщност — каза Пипа — вътре имаше плик с автограф на кралица Виктория. Чакайте, ще ви покажа. — Тя се втурна към лавиците с книги, докато Клариса отиде до бюрото, пъхна обратно чекмеджето и затвори преградката.

Пипа отвори малка кутийка, която се намираше върху една от по-долните лавици с книги, извади стар плик, в който имаше три хартиени изрезки и ги показа на присъстващите в стаята.

— Автографи ли колекционираш, Пипа? — попита я сър Раулънд.

— Не точно — отговори Пипа. — Само между другото. — Тя подаде на Хюго една от изрезките, който я разгледа набързо и я прехвърли на сър Раулънд.

— Едно момиче в училище колекционира марки, а брат й има убийствена колекция — каза Пипа. — Миналата есен решил, че е попаднал на една марка, която видял във вестника… шведска или нещо подобно, която струвала стотици лири — докато говореше, тя подаде другите два автограф и плика на Хюго, който пък ги даде на сър Раулънд. — Братът на моята приятелка страшно се зарадвал — продължи Пипа — и занесъл марката на някакъв търговец. Търговецът обаче му казал, че тя не била това, което той си мислел, въпреки че била много хубава. Все пак му дал за нея пет лири.

Сър Раулънд подаде двата автографа на Хюго, който пък ги върна на Пипа.

— Пет лири е много добре, нали? — попита Пипа и Хюго изсумтя в знак на съгласие.

Пипа погледна автографите.

— Колко, според вас, струва автограф на кралица Виктория? — зачуди се тя гласно.

— Между пет и десет шилинга, мисля — кая й сър Раулънд, докато оглеждаше плика, който все още държеше.

— Тук има автографи на Джон Ръскин и Робърт Браунинг — информира ги Пипа.

— Боя се, че и те не са особено ценни — рече сър Раулънд, подавайки другия автограф и плика на Хюго, който ги върна на Пипа и съчувствено промърмори:

— Съжалявам, скъпа. Май не е кой знае какво, нали?

— Ех, да имах на Невил Дюк и Роджър Банистър! — прошепна замислено тя. — Тези исторически личности са умряла работа. — Тя прибра плика и автографите в кутията и после тръгна към вратата на преддверието. — Клариса, може ли да видя дали в килера не са останали още бисквити? — попита Пипа с надежда.

— Добре, щом искаш — каза Клариса и се усмихна.

— Ние трябва да тръгваме — каза Хюго и последва Пипа до вратата, като се провикна към стълбите: — Джереми! Хей, Джереми!

— Идвам! — извика Джереми, докато слизаше забързан надолу, стиснал в ръка стик за голф.

— Хенри скоро трябва да се прибере — прошепна Клариса повече на себе си, отколкото на другите.

Хюго отиде до френските прозорци и подвикна към Джереми:

— По-добре да минем оттук. По-близо е. — После се обърна към Клариса: — Лека нощ, Клариса, скъпа — рече той. — Благодаря ви, че стоически ни изтърпяхте. Вероятно после от клуба направо ще се прибера вкъщи, но обещавам да върна гостите ви цели и невредими.

— Лека нощ, Клариса — обади се и Джереми и последва Хюго навън в градината.

Клариса им махна за довиждане, а сър Раулънд отиде при нея и я прегърна.

— Лека нощ, скъпа моя — каза той. — Уоръндър и аз няма да се приберем вероятно преди полунощ.

Клариса го придружи до френските прозорци.

— Наистина прекрасна вечер — забеляза тя. — Ще ви проводя до портата на игрището за голф.

Те тръгнаха заедно през градината, без да се опитват да настигнат Хюго и Джереми.

— Кога обикновено се прибира Хенри? — по пита сър Раулънд.

— О, най-различно. Скоро ще се върне, предполагам. Както и да е, ще прекараме една спокойна вечер заедно, след като вечеряме студен бюфет и навярно ще се оттеглим рано, далеч преди да сте се върнали двамата с Джереми.

— И, за Бога, не ни чакайте! — каза й сър Раулънд. Те продължиха да вървят в непринудено мълчание, докато стигнаха портата на градината. Там Клариса каза: