Агата Кристи - Паяжината

— Извинете — прогърмя тя, — но мистър Селън обичаше тази масичка да стои плътно до стената.

Клариса хвърли скришом поглед към сър Раулънд, но все пак побърза да помогне на мис Пийки с масата.

— Благодаря — каза градинарката. — И още нещо — додаде тя, — нали много ще внимавате да не оставяте петна от чашите по мебелировката, мисис Браун-Хейлшъм? — Клариса притеснено погледна масата, докато градинарката се поправи: — Извинете… исках да кажа мисис Хейлшъм-Браун… — Тя гръмко се разсмя. — О, добре де, Браун! Хейлшъм, Хейлшъм-Браун — продължи тя. — Едно и също е, нали?

— Не, не е, мис Пийки — произнесе много отчетливо сър Раулънд. — В края на краищата конски кестен едва ли е същото, каквото кестеняв кон.

Докато мис Пийки добродушно се смееше на казаното, в стаята влезе Хюго.

— Хей вие, здравейте! — поздрави го тя. — Точно ме мъмриха, както му е редът. С голяма доза сарказъм. — Мис Пийки отиде при Хюго, тупна го по гърба и после се обърна към останалите.

— Е, лека нощ на всички ви! — извика тя. — Време е да си вървя. Дайте ми зелето!

Сър Раулънд й го подаде.

— Конски кестен — кестеняв кон — изрева към него. — Страшна смешка, трябва да я запомня! — Тя изчезна през френския прозорец, смеейки се все така гръмогласно.

Хюго я гледаше, докато си отива, и после се обърна към Клариса и сър Роналд:

— Как, за Бога, Хенри търпи тази жена — учуди се той гласно.

— Всъщност едва я понася — отвърна Клариса. Тя вдигна книгата на Пипа от креслото, постави я на масата и се отпусна върху него, а Хюго продължи:

— И аз така си мисля. Пустите й шеги! И тия нейни жизнерадостни ученически пориви!

— Боя се, че имаме случай на забавено развитие — додаде и сър Раулънд, поклащайки глава.

Клариса се усмихна.

— Съгласна съм, че е влудяваща — каза тя, — но е много добър градинар и, както все повтарям, върви в пакет с къщата, а тъй като къщата е учудващо евтина…

— Евтина? Наистина ли? — прекъсна я Хюго. — Изненадвате ме.

— Фантастично евтина — каза му Клариса. — Така гласеше обявлението. Дойдохме тук и я видяхме, след което веднага я наехме за шест месеца заедно с мебелировката.

— Кой е собственикът? — попита сър Раулънд.

— Някой си мистър Селън — отговори Клариса. — Но той е починал. Бил е търговец на антики в Мейдстън.

— А, да! — извика Хюго. — Точно така. Селън и Браун. Веднъж купих едно много хубаво огледало в стил Чипъндейл от техния магазин в Мейдстън. Селън живееше тук, в провинцията, и всеки ден пътуваше до там, но мисля, че понякога водеше клиенти и тук, за да видят разни неща, които държеше в къщата.

— Но забележете — обърна се Клариса към двамата, — къщата си има и някои неудобства. Точно вчера някакъв мъж в крещящ кариран костюм пристигна с една спортна кола и поиска да купи това бюро. — Тя посочи към него. — Казах му, че то не е наше и, следователно, не можем да го продаваме, но той просто не ми повярва и неспирно вдигаше цената. Накрая стигна чак до петстотин лири.

— Петстотин лири! — извика сър Раулънд действително стреснат. Той отиде до бюрото. — Мили Боже! — продължи след това: — Дори на Панаира на търговците на антики не мисля, че нещо е стигало такава цена. То наистина е приятна вещ, но едва ли е толкова ценно.

Хюго отиде при него до бюрото, а в това време Пипа се върна в стаята.

— Още съм гладна — оплака се тя.

— Не си — твърдо каза Клариса.

— Гладна съм — настоя Пипа. — Мляко, шоколадови бисквити и един банан не засищат коя знае колко. — Тя се замъкна до креслото и се строполи в него.

Сър Раулънд и Хюго все още съзерцаваха бюрото.

— Наистина е хубаво бюро — забеляза съм Раулънд. — Истинска антика, предполагам, на едва ли ще представлява такъв огромен интерес за колекционерите. Съгласен ли сте, Хюго?

— Да, но може би има някъде тайно чекмедже с диамантена огърлица — предположи шеговито той.

— Наистина има тайно чекмедже — намеси се Пипа.

— Какво? — извика Клариса.

— Намерих на пазара една книга, в която пише всичко за тайните чекмеджета в старинните мебели — обясни Пипа. — Затова огледах бюрата и всички вещи в къщата. Обаче само това си има тайно чекмедже. — Тя стана от креслото. — Елате — подкани ги тя, — ще ви покажа!

Тя отиде до бюрото и отвори една от преградките. Когато Клариса се приближи и се надвеси над канапето да гледа, Пипа плъзна ръка в преградката.

— Виждате ли — каза тя, — това го издърпваме навън и отдолу има нещо като малко резенце.

— Хм! — изсумтя Хюго. — Не бих казал, че е кой знае колко тайно.