Агата Кристи - Паяжината

— Знам, че, естествено, не е тайник на свещеник — призна Пипа. — Но със сигурност е таен вход. Всъщност тази врата отвежда до библиотеката.

— О, наистина ли? — рече Джереми и отиде да разгледа. Той отвори вратата в дъното на коридора, хвърли бърз поглед в библиотеката, сетне я затвори и се върна пак в стаята. — Вярно.

— Обаче е страшно тайна и никога няма да я откриеш, освен ако не знаеш за съществуването й — каза Пипа, докато вдигаше лоста, за да затвори стената — Аз непрекъснато я използвам — продължи тя. — Това е страшно подходящо място скриване на труп, не мислиш ли?

Джереми се усмихна.

— Сякаш е създадено само за това — съгласи се той.

Пипа се върна на пода към играта на карти в това време в стаята влезе Клариса. Джереми вдигна поглед.

— Амазонката ви търсеше — информира той.

— Мис Пийки? Ох, колко досадно! — възкликна Клариса, взе кифлата на Пипа от масата и отхапа от нея. Пипа веднага скочи на крака.

— Хей, това си е мое! — запротестира тя.

— Лакомо човече! — измърмори Клариса, докато й подаваше остатъка от кифлата. Пипа я остави на масата и се върна към играта си.

— Първо ми подвикна така, сякаш съм овца — каза Джереми на Клариса, — а после ме нахока, че не съм пипал бюрото достатъчно нежно.

— Тя е истинска напаст — призна Клариса, като се облегна в единия край на канапето, за да наблюдава играта на Пипа. — Понеже ние сме взели къщата само под наем, а тя вървяла в пакет с нея, затова… — Клариса спря, за да каже на Пипа: — Черна десетка върху червеното вале — преди да продължи — затова се налага да я държим. А е и много добър градинар.

— Така е — съгласи се Джереми и прегърна Клариса. — Тази сутрин я видях през прозореца на спалнята. Чух някакво пухтене отвън, затова подадох глава през прозореца и видях в градината самата Амазонка да копае нещо подобно на огромен гроб.

— Това се нарича дълбоко прекопаване — обясни Клариса. — Мисля, че е за засаждане на зеле или нещо подобно.

Джереми се облегна, за да може да наблюдава играта на пода.

— Червена тройка върху черна четворка — посъветва той Пипа, която му отговори с кръвнишки поглед.

Сър Раулънд се появи откъм библиотеката, придружаван от Хюго, и хвърли многозначителен поглед към Джереми, който тактично свали ръката си от Клариса и се отдалечи.

— Изглежда небето най-сетне се проясни — обяви сър Раулънд. — Въпреки това вече е късно за голф. След около двадесет минути ще се стъмни. — Той погледна надолу към играта на Пипа и посочи с крак. — Виж, това трябва да иде там — каза й сър Раулънд. Отивайки до френските прозорци, не видя свирепия поглед, който Пипа му отправи. — Е — рече после, поглеждайки бегло към градината, — предполагам, че можем да тръгваме към клуба за голф, след като и бездруго ще ядем там.

— Отивам да си взема връхната дреха — обяви Хюго и докато минаваше покрай Пипа, се наведе, за да й посочи една карта. Пипа вече съвсем ядосана легна напред и закри картите с тялото си, а Хюго се обърна към Джереми: — А вие, момчето ми? — попита той. — Идвате ли с нас?

— Да — отговори Джереми. — Само да си взема сакото.

Той и Хюго тръгнаха заедно към преддверието и оставиха вратата отворена.

— Сигурен ли сте, че нямате нищо против да вечеряте в клуба тази вечер, скъпи? — попита Клариса сър Раулънд.

— Ни най-малко — увери я той. — Това е едно много разумно предложение, след като прислугата почива вечерта.

Икономът на средна възраст, обслужващ семейство Хейлшъм-Браун, влезе в стаята откъм преддверието и отиде при Пипа.

— Вечерята ви е сервирана в учебния кабинет мис Пипа — каза й той. — Мляко, плод и любимите ви бисквити.

— О, супер! — извика Пипа и скочи на крака — Умирам от глад.

Тя се втурна към вратата, водеща към преддверието, но Клариса я спря, като строго й нареди първо да събере картите и да ги прибере.

— Ох, да му се не види! — извика Пипа. Тя се върна при картите, коленичи и бавно започна да ги хвърля накуп в единия ъгъл на канапето.

Елгин се обърна към Клариса:

— Извинете, мадам — промърмори почтително той.

— Да, Елгин, какво има? — попита Клариса.

Икономът изглежда се чувстваше неловко.

— Има известна… ъ-ъ-ъ… неприятност що се касае до зеленчуците — каза той.

— О, Боже — възкликна Клариса. — Имаш предвид мис Пийки ли?

— Да, мадам — продължи икономът. — Съпругата ми намира мис Пийки за доста труден човек, мадам. Тя непрекъснато идва в кухнята, критикува, прави забележки и това не се харесва на жена ми, никак дори. Където и да сме работили, мисис Елгин и аз винаги сме били в много мили отношения с градината.