Агата Кристи - Паяжината

Тъй като тя все още не казваше нищо, Джереми опита отново:

— И няма никакво чувство за хумор — измърмори кисело той.

Клариса го погледна, усмихна се, но пак не каза нищо.

— Сигурно смятате, че не бива да говоря така — извика Джереми.

Клариса приседна на крайчеца на една табуретка.

— О, нямам нищо против — каза му тя. — Говорете си спокойно.

Джереми отиде да седне до нея.

— Значи разбирате, че сте направили грешка — попита нетърпеливо той.

— Само че не съм направила грешка — гласеше едва чутият отговор на Клариса. После, за да го подразни, добави: — Да не би да ми правите някакви неприлични предложения, Джереми?

— Определено — гласеше бързият му отговор.

— Колко мило — възкликна Клариса. Тя го смушка с лакът. — Продължавайте!

— Мисля, че знаете какво изпитвам към вас, Клариса — някак тъжно изрече Джереми. — Но вие просто си играете с мен, нали? Флиртувате. Това е просто една от вашите игрички. Скъпа, не можете ли да бъдете сериозна поне веднъж?

— Сериозна ли? Че какво му е хубавото на това да си сериозен? — отговори Клариса. — И без друго на света има достатъчно сериозни неща. Аз обичам да се забавлявам и бих искала всички около мен да правят същото.

Джереми унило се засмя.

— Щях да се забавлявам много повече в този момент, ако бяхте сериозна с мен — заяви той.

— О, я стига! — игриво му заповяда тя. — Разбира се, че се забавлявате. Ето ви тук — гостувате ни за уикенда заедно с моя прекрасен кръстник Роли. А също и милият стар Хюго, дошъл тази вечер за по едно питие. Двамата с Роли са много забавни. Не можете да отречете, че се забавлявате.

— Разбира се, че се забавлявам — призна Джереми. — Но не ме оставяте да ви кажа това, което наистина искам.

— Не ставайте глупав, скъпи — отвърна тя. — Знаете, че можете да ми кажете всичко, което пожелаете.

— Наистина ли? Сериозно ли говорите? — попита той.

— Разбира се.

— Много добре тогава — каза Джереми, стана от табуретката и застана с лице към нея. — Обичам ви — заяви той.

— Много се радвам — отговори жизнерадостно Клариса.

— Това е възможно най-лошият отговор — оплака се Джереми. — Трябваше да кажете: „Съжалявам“ със сериозен, пропит със съчувствие глас.

— Но аз не съжалявам — настоя Клариса. — Възхитена съм. Харесва ми хората да ме обичат.

Джереми отново седна до нея, но се извърна настрани. Сега той изглеждаше дълбоко нещастен. След като го погледа известно време, Клариса попита:

— Бихте ли направили всичко за мен?

Джереми се обърна към нея и пламенно каза:

— Знаете, че бих. Всичко. Абсолютно всичко — изрече той.

— Наистина ли? — попита Клариса. — Да допуснем, например, че убия някого, бихте ли ми помогнали… не, трябва да спра! — Тя стана и направи две-три крачки.

Джереми погледна Клариса в очите.

— О, продължете! — настоя той.

Тя направи малка пауза и сетне започна да говори:

— Преди малко ме попитахте дали не се отегчавам тук, в провинцията.

— Да.

— Е, предполагам, че донякъде… да — призна тя. — Или по-скоро бих се отегчавала, ако не беше моето тайно хоби.

Джереми изглеждаше озадачен.

— Тайно хоби ли? Какво е то? — попита я той.

Клариса пое дълбоко дъх.

— Разбирате ли, Джереми — започна тя, животът ми винаги е бил щастлив и спокоен. Никога не ми се е случвало нищо вълнуващо, затова започнах да играя на една измислена от мен малка игра. Наричам я „Да допуснем“.

Джереми изглеждаше озадачен.

— „Да допуснем“?

— Да — отвърна Клариса и закрачи из стаята. — Казвам си, например, „Да допуснем, че някоя сутрин слизам долу и намирам в библиотеката труп, какво бих направила тогава?“ Или „Да допуснем, че някои ден се появи жена и ми каже, че тя и Хенри тайно са се били оженили в Константинопол и че нашият брак е незаконен, какво бих й казала тогава?“ Или „Да допуснем, че последвам зова на сърцето си и стана известна актриса.“ Или „Да допуснем, че трябва да избирам между това да изменя на родината или да видя как застрелват Хенри пред очите ми.“ Разбирате ли какво имам предвид? — Тя изведнъж се усмихна на Джереми. — Или дори… — Клариса седна в креслото. — „Да допуснем, че избягам с Джереми, какво би станало тогава?“

Джереми отиде при нея и коленичи.

— Чувствам се поласкан — каза той. — Но дали наистина някога сте си представяли точно това?

— О, да — отвърна Клариса с усмивка.

— О, и какво се случва? — извика той и сграбчи ръката й. Тя отново я издърпа.

— Ами… последния път, когато си представях това, бяхме с вас на Ривиерата, в Жуан ле Пен и Хенри ни откри. Носеше със себе си револвер.