Агата Кристи - Паяжината

Клариса се усмихна и тихо прошепна:

— Мислите ли, че е нужно да ми го казвате?

— Знам, че не говори много — продължи сър Раулънд. — Той е от хората, за които се казва, че са резервирани, но въпреки това е един безхитростен човек. — Той направи пауза и сетне додаде: — Онзи младеж, Джереми. Какво знаете за него?

Клариса отново се усмихна.

— Джереми ли? Много е забавен — отвърна тя.

— Пфу! — изсумтя сър Раулънд. — Хората в днешно време мислят само за забавления. — Той погледна сериозно Клариса и продължи: — Нали няма… нали няма да извършите някоя глупост?

Клариса се разсмя.

— Да не взема да се влюбя в Джереми Уоръндър ли? — допълни тя. — Нали това искате да кажете?

Сър Раулънд я гледаше все така сериозно.

— Да — отговори той, — точно това исках да кажа. Той, изглежда, е много увлечен по вас. Всъщност май не може да стои мирен, когато сте заедно. Но бракът ви с Хенри е много щастлив и аз не искам да сторите нещо, с което да го застрашите.

Клариса топло му се усмихна.

— Наистина ли мислите, че бих направила подобна глупост? — попита закачливо тя.

— Това безспорно би било безкрайно глупаво — посъветва я сър Раулънд. Той помълча, преди да продължи: — Знаете ли, Клариса, скъпа. Вие израснахте пред очите ми. Наистина означавате много за мен. Ако някога изпаднете в беда, каквато и да е тя, няма да забравите стария си покровител, нали?

— Разбира се, Роли, скъпи — отговори Клариса. Тя го целуна по бузата. — И няма защо да се тревожите за Джереми. Наистина няма за какво. Знам, че той е много чаровен, симпатичен и прочие. Но вие ме познавате, аз просто се забавлявам. Ей така, на шега. Нищо сериозно.

Сър Раулънд щеше отново да каже нещо, когато изведнъж откъм френските прозорци се появи мис Пийки.

Този път мис Пийки беше свалила ботушите сега стоеше по чорапи. В ръцете си държеше глава цветно зеле.

— Дано не възразявате, че се появявам в този вид, мисис Хейлшъм-Браун — прогърмя тя, докато крачеше към канапето. — Оставих ботушите отвън, за да не цапам стаята. Само искам да видите това зеле. — Тя заплашително се надвеси на облегалката на канапето и го бутна току под нос на Клариса.

— Ами изглежда много… ъ-ъ-ъ… хубаво — бе всичко, което Клариса успя да каже в отговор.

Мис Пийки бутна зелето към сър Раулънд.

— Погледнете го! — нареди му тя.

Сър Раулънд направи каквото му казаха и сетне се произнесе:

— Не виждам нищо нередно в него — заяви той. Но все пак взе зелето, за да го разгледа по-внимателно.

— Разбира се, че няма нищо нередно — излая насреща му мис Пийки. — Вчера занесох в кухнята точно същата глава като тази и онази жена там… — Тя прекъсна мисълта си, за да вметне между другото: — Разбира се, не искам да кажа нищо лошо за прислугата ви, мисис Хейлшъм-Браун, макар да имам доста за казване… — след което се върна към предишната си мисъл и продължи: — Тази мисис Елгин обаче има нахалството да ми каже, че главата била мизерно малка и тя нямала да я сготви. Каза нещо от рода на „Ако не можете да отгледате нещо по-добро в градината, по-добре си намерете друга работа“. Бях толкова ядосана, че ми идеше да я убия!

Клариса понечи да каже нещо, но мис Пийки безцеремонно продължи нататък:

— Вие знаете, че изобщо не желая да създавам неприятности — настоя тя, — но няма да позволя да бъда оскърбявана в тази кухня. — Тя направи кратка пауза, за да си поеме дъх и после поднови своята тирада: — Занапред — заяви мис Пийки — ще стоварвам зеленчуците до задната врата и мисис Елгин може да оставя там списък…

При тези думи сър Раулънд се опита да й върне зелето, но мис Пийки не му обърна внимание и продължи:

— Може да оставя списък на необходимите продукти. — Тя енергично тръсна главата си.

Нито Клариса, нито сър Раулънд успяха да измислят какво да отвърнат в отговор и градинарката отново отвори уста, за да продължи, ала в този момент телефонът иззвъня.

— Аз ще го вдигна — прогърмя тя, отиде до телефона, взе слушалката и изрева в нея: — Ало… да… — докато говореше, изтри с края на връхната си дреха плота на масата. — Тук е Копълстън Корт… Търсите мисис Браун?… Да, тука е. — Мис Пийки протегна слушалката и Клариса, след като смачка цигарата си, отиде до телефона и я пое от нея.

— Ало — каза Клариса. — Мисис Хейлшъм-Браун е… Ало! Ало! — Тя погледна мис Пийки и възкликна: — Колко странно! Изглежда затвориха.

Докато тя връщаше слушалката на мястото й, мис Пийки изведнъж се стрелна към малката масичка и я постави до стената.