Агата Кристи - Паяжината

— Наистина много съжалявам — отговори Клариса, прикривайки усмивката си. — Аз… ъ-ъ-ъ… ще се опитам да направя нещо по въпроса. Ще поговоря с мис Пийки.

— Благодаря ви, мадам — каза Елгин. Той се поклони и излезе от стаята, затваряйки след себе си вратата, водеща към преддверието.

— Колко досадни са слугите — обърна се Клариса към сър Раулънд. — И колко странни неща говорят. Как може някой да е в мили отношения с градината? Това звучи непристойно, някак варварско.

— Мисля, че все пак си случила с това семейство Елгин — увери я сър Раулънд. — Къде ги откри?

— О, в местното бюро за домашна прислуга — отвърна Клариса.

Сър Раулънд се намръщи.

— Надявам се, че не са от онова бюро… не помня как му беше името… дето все ще ти пратят някой мошеник — отбеляза той.

— Пленник? — попита Пипа, вдигайки поглед откъм пода, където все още събираше картите.

— Не, скъпа, мошеник — повтори сър Раулънд. — Помниш ли — продължи той, обръщайки се сега към Клариса — онази агенция с италианско или испанско име… дали не беше Ди Ботело, която все пращаше на интервю хора, повечето от които се оказваха незаконно пребиваващи в страната? Анди Хюм беше направо ограбен до шушка от едно семейство, което той и жена му наели на работа. Използвали конския фургон на Анди, за да изнесат половината покъщнина. И досега още не са ги открили.

— А, да — разсмя се Клариса. — Разбира се, помня. Хайде, Пипа, побързай — нареди тя на детето.

Пипа събра картите и скочи на крака.

— Готово! — извика раздразнено тя, докато поставяше тестето върху една от лавиците с книги — Ще ми се да не се налага всеки път да подреждам.

Тя тръгна към вратата, но беше спряна от Клариса, която взе от масата остатъка от кифла и й я подаде с думите:

— Вземи си кифлата!

Пипа отново тръгна да излиза.

— Също и чантата — додаде Клариса. Пипа изтича до креслото, грабна чантата и пак хукна към вратата.

— Шапката! — извика Клариса.

Пипа сложи кифлата на масата, взе си шапката и се затича към изхода.

— Хей! — извика я отново Клариса, взе кифлата, пъхна я в устата й, взе шапката, нахлупи я на главата й и я побутна към преддверието. — И затвори вратата, Пипа! — извика тя след нея.

Пипа най-сетне излезе и затвори вратата след себе си. Сър Раулънд се разсмя, а Клариса, която се присъедини към смеха му, си взе цигара от една кутия на масата. Навън вече се спускаше здрач и в стаята започна да става тъмно.

— Знаеш ли, това е истинско чудо! — възкликна сър Раулънд. — Сега Пипа е съвсем друго дете. Вие извършихте забележително добра работа, Клариса.

Клариса се отпусна на канапето.

— Мисля, че сега Пипа наистина ме харесва и ми вярва — каза тя. — А и на мен ми е много приятно да бъда нейна мащеха.

Сър Раулънд взе запалка от малката масичка до канапето, за да запали цигарата на Клариса.

— Е — отбеляза той, — тя отново има вид на едно нормално, щастливо дете.

Клариса кимна в знак на съгласие.

— Смятам, че животът в провинцията извърши тази промяна — подхвърли тя. — Сега Пипа ходи в едно много хубаво училище, където има много приятели. Да, мисля, че сега е щастлива и, както ти се изрази, нормална.

Сър Раулънд се намръщи.

— Доста е шокиращо — възкликна той — да видиш едно дете, доведено до състоянието, в което беше тя. Иде ми да извия врата на Миранда! Колко ужасна майка беше само!

— Наистина — съгласи се Клариса. — Пипа се боеше до смърт от нея.

Сър Раулънд отиде при Клариса на канапето.

— Наистина беше шокиращо — промърмори той.

Клариса сви юмруци и се намръщи ядосано.

— Всеки пък, когато се сетя за Миранда, ме хваща бяс — каза тя. — Колко страдание е причинила на Хенри и какво е преживяло това дете заради нея. Все още не мога да разбера как може една жена да постъпва така.

— Наркотиците са отвратителна работа — продължи сър Раулънд. — Променят самия човек.

Те поседяха известно време в мълчание, после Клариса попита:

— Как мислите, кое я е накарало да ги започне?

— Мисля, че я научи приятелят й, онази свиня Оливър Костело — заяви сър Раулънд. — Смятам, че той е в бизнеса с наркотици.

— Той е ужасен човек — съгласи се Клариса. — Винаги съм смятала, че е истинско чудовище.

— Тя сега е омъжена за него, нали?

— Да, ожениха се преди около месец.

Сър Раулънд поклати глава.

— Е, поне няма съмнение, че Хенри постъпи правилно, като се отърва от Миранда — каза той. — Свестен човек е Хенри — заяви сър Раулънд наблягайки на думите си. — Наистина много свестен.