Агата Кристи - Паяжината

— Не се оставяйте да ви придума да извършите някоя щуротия, Роли — предупреди го на излизане Хюго. Джереми й се усмихна окуражително и прошепна „Успех!“

Със сериозен вид сър Раулънд седна зад масата на библиотеката.

— Така! — извика Клариса, като седна от другата страна на масата и го погледна в очите.

— Скъпа моя — предупреди я сър Раулънд, — аз ви обичам и винаги много ще ви обичам. Но преди да ме попитате каквото и да било, в този случай отговорът просто трябва да бъде „не“.

Клариса заговори със сериозен глас, като натъртваше на думите си:

— Тялото на този човек не бива да бъде намирано в тази къща — настоя тя. — Ако го открият в Марсдън Ууд, мога да кажа, че е идвал днес тук за малко, като мога също съвсем точно да кажа на полицията времето, по което си е тръгнал. Всъщност мис Пийки го изпрати, което се оказа направо една щастлива случайност. Дори няма да питат дали се е връщал повторно. — Тя пое дълбоко дъх. — Но ако открият тялото му тук — продължи ле тя, — тогава всички ще бъдем разпитвана. — Клариса направи пауза, преди да добави натъртено: — А Пипа няма да издържи.

— Пипа? — попита сър Раулънд с явно недоумение.

Лицето на Клариса беше мрачно.

— Да, Пипа. Няма да издържи и ще признае, че тя го е извършила.

— Пипа?! — повтори сър Раулънд, докато бавно проумяваше какво му говорят.

Клариса кимна.

— Господи! — възкликна сър Раулънд.

— Когато той дойде днес, тя беше ужасена — каза Клариса. — Опитах се да я успокоя, че няма да я отведе, но не мисля, че ми повярва. Знаете какво е преживяла… както и нервното разстройство, което изкара. Е, не мисля, че щеше да оцелее, ако я бяха принудили да се върне пак да живее с Оливър и Миранда. Когато намерих трупа на Оливър, Пипа беше тук. Каза ми, че не е искала да го направи. Сигурна съм, че говореше истината. Било е просто паническо действие. Докопала е бастуна и е ударила напосоки.

— Какъв бастун? — попита сър Раулънд.

— Този, който виси на закачалката в преддверието. Сега е в нишата. Оставих го там, без дори да го докосна.

Сър Раулънд се замисли за момент и после рязко попита:

— Къде е Пипа сега?

— В леглото — каза Клариса. — Дадох й приспивателно. Няма да се събуди до сутринта. Утре ще я заведа в Лондон и за известно време за нея ще се грижи старата ми бавачка.

Сър Раулънд стана и отиде да погледне трупа на Оливър Костело зад канапето. Когато се върна при Клариса, той я целуна.

— Печелите, скъпа моя — каза той. — Извинявам се. Не можем да искаме от детето да отговаря за последствията. Кажете на другите да се връщат.

Той отиде до френския прозорец и го затвори, а Клариса отвори вратата към библиотеката и извика:

— Хюго, Джереми! Бихте ли се върнали, ако обичате?

Двамата мъже се върнаха в стаята.

— Този ваш иконом не е заключил навсякъде — обяви Хюго. — Прозорецът на библиотеката беше отворен. Добре, че аз го затворих. — Той се обърна към сър Раулънд и рязко попита: — Е?

— Убедиха ме — гласеше неговият също така лаконичен отговор.

— Добра работа — беше коментарът на Джереми.

— Нямаме време за губене — заяви сър Раулънд. — А сега ръкавиците. — Той вдигна един чифт и си го сложи. Джереми взе друг, подаде третия на Хюго и двамата също си ги надянаха на ръцете. Сър Раулънд отиде до нишата.

— Как се отваря това тук? — попита той.

Джереми отиде при него.

— Ето така, сър — каза той. — Пипа ми показа. — Той вдигна лоста и отвори тайната врата.

Сър Раулънд погледна вътре, пресегна се и извади оттам бастуна.

— Да, доста е тежък — гласеше коментара му. — Стоварен върху нечия глава. Както и да бих си и помислил… — Той направи пауза.

— Какво не бихте си помислили? — поиска узнае Хюго.

Сър Раулънд поклати глава.

— Бях решил — рече той, — че трябва да е ударен с нещо остро… с някакъв метален предмет.

— Имате предвид някой проклет сатър — отбеляза Хюго, без да му мигне окото.

— Не се знае — намеси се Джереми. — Този бастун ми се вижда доста смъртоносен. Спокойно можеш да разбиеш с него нечия глава.

— Очевидно — сухо каза сър Раулънд. После се обърна към Хюго и му подаде бастуна. — Хюго, бихте ли изгорили това в кухненската печка, ако обичате — нареди му той. — Уоръндър, ние с вас ще пренесем трупа до колата.

Двамата с Джереми се наведоха от двете страни на трупа. Точно в това време внезапно прокънтя звънец.

— Какво е това? — стреснато извика сър Раулънд.

— Входният звънец — каза Клариса. — Кой ли може да е? — почуди се тя гласно. — Още е много рано за Хенри и… ъ-ъ-ъ… мистър Джоунс. Сигурно е сър Джон.