Агата Кристи - Паяжината

Инспекторът пое дълбоко дъх. После я попита като говореше бавно и наблягаше на думите:

— Има ли някой друг в къщата, с когото би могъл да иска да се срещне? Моля ви да помислите добре, преди да отговорите!

Клариса отново го погледна с очи, пълни с невинност.

— Не мога да се сетя за такъв — настоя тя. — Искам да кажа, че просто няма с кого.

Инспекторът стана, завъртя стола и го върна на масичката за бридж. После закрачи бавно из стаята и започна да разсъждава на глас.

— Мистър Костело идва тук — започна бавно той, — и връща нещата, които първата мисис Хейлшъм-Браун е взела по грешка. После се сбогува. Но по-късно пак се връща в къщата.

Той отиде до френските прозорци.

— Да допуснем, че е влязъл оттук — продължи той и посочи към тях. — Бива убит, а трупът му — напъхан в онази ниша и всичко това в рамките на десет-двадесет минути.

Инспекторът се обърна бавно към Клариса.

— И никой нищо не е чул? — заключи той с въпросителна интонация. — Това е трудно за вярване.

— Зная — съгласи се Клариса. — И за мен е трудно да го приема. Наистина е необичайно, нали?

— Няма спор — потвърди инспекторът с ироничен глас. След това опита за последно: — Мисис Хейлшъм-Браун, напълно ли сте сигурна, че не сте чули нищо? — попита той многозначително.

— Нищо не съм чула — отговори тя. — Странно наистина!

— Не ще и дума! — мрачно отбеляза инспекторът. Направи пауза, после отиде до вратата, водеща към преддверието и я отвори. — Е, това всичко засега, мисис Хейлшъм-Браун.

Клариса стана и тръгна живо към библиотеката, ала инспекторът я спря.

— Не оттам, ако обичате — нареди той и я отведе до вратата към преддверието.

— Но аз всъщност мисля да отида при другите — възрази тя.

— По-късно, ако нямате нищо против — отсече инспекторът.

Клариса излезе през вратата с огромна неохота.

Инспекторът затвори вратата след Клариса и после отиде при полицая, който продължаваше да пише в бележника си.

— Къде е другата жена? Градинарката. Мис… ъ-ъ-ъ… Пийки? — попита инспекторът.

— Сложих я да легне в една от стаите — каза полицаят на началника си. — Тоест чак когато дойде на себе си след истеричния пристъп. Измъчих се с нея, казвам ви, смееше се и плачеше едновременно, беше ужасно.

— Ако мисис Хейлшъм-Браун желае да отиде да поговори с нея, няма проблем — каза инспекторът. — Но не бива да говори с онези тримата. Не бива да допускаме да уеднаквят версиите си и да се разберат какво да говорят. Надявам се, че си заключил вратата на библиотеката към преддверието?

— Да, сър — увери го полицаят. — Ключът е у мен.

— Изобщо не зная какво да мисля за тях — призна инспекторът на своя колега. — Всички те са уважавани хора. Хейлшъм-Браун е дипломат от Форин Офис, Хюго Бърч е мирови съдия, с когото се знаем, а другите двама гости на Хейлшъм-Браун приличат на хора от висшето общество, с добри обноски… е, разбираш какво имам предвид… Но има нещо странно. Никой от тях не е откровен с нас, включително и мисис Хейлшъм-Браун. Крият нещо и аз съм твърдо решен да разбера какво и дали това има нещо общо с убийството или не.

Той протегна ръце над главата си, сякаш търсеше вдъхновение свише и после отново се обърна към полицая:

— Е, хайде да приключваме с тази работа! — каза инспекторът. — Почваме ги един по един.

Когато полицаят стана прав, инспекторът промени решението си.

— Не, чакай малко. Първо ще поговоря с онова приятелче иконома — реши той.

— Елгин ли?

— Да, Елгин. Повикай го. Имам усещането, че той знае нещо.

— Разбира се, сър — отговори полицаят. Когато излезе от стаята, той видя Елгин да се мотае около гостната. Икономът нерешително се престори, че тръгва да се качва по стълбите, но спря, когато полицаят го повика и влезе в стаята силно притеснен.

Полицаят затвори вратата и зае отново мястото си, за да води бележки, а инспекторът посочи на иконома един от столовете на масичката за бридж. Елгин седна и разпитът започна.

— И така, тази вечер вие тръгнахте на кино — напомни инспекторът на иконома, — но се върнахте обратно. Защо?

— Казах ви, сър — отговори Елгин. — Съпругата ми не се чувстваше добре.

Инспекторът го погледна право в очите.

— Вие пуснахте мистър Костело в къщата, когато той дойде тук тази вечер, нали? — попита той.

— Да, сър.

Инспекторът се отдалечи на известно разстояние от Елгин, но внезапно се върна.

— Защо не ни казахте веднага, че онази кола е на мистър Костело? — попита той.