Агата Кристи - Паяжината

— Не знаех чия беше колата, сър. Мистър Костело не дойде с кола до входната врата. Дори не знаех, че е дошъл с кола.

— Не ви ли се стори странно? Да остави колата си до конюшните? — подпита го инспекторът.

— Ами, да, сър, предполагам, че имате право — отговори икономът. — Но се надявам, че е имал някаква причина за това.

— Какво искате да кажете? — попита бързо инспекторът.

— Нищо, сър — отвърна Елгин. Той изглеждаше прекалено доволен от себе си. — Съвсем нищо.

— Виждали ли сте преди мистър Костело? — гласът на инспектора прозвуча троснато.

— Никога, сър — увери го Елгин.

Инспекторът зададе следващия си въпрос някак многозначително:

— Не се върнахте тази вечер заради мистър Костело, нали?

— Казах ви, сър — рече Елгин. — Съпругата ми…

— Не искам да слушам повече за съпругата ви! — прекъсна го инспекторът и се отдалечи от него, след което продължи: — Откога работите за мисис Хейлшъм-Браун?

— От шест седмици — гласеше отговорът.

Инспекторът се обърна с лице към Елгин.

— А преди това?

— Аз… бях в малка почивка — смутено отговори икономът.

— В почивка значи? — повтори инспекторът подозрително. Направи пауза и продължи: — Вие знаете, че при създалите се обстоятелства ще се наложи вашите препоръки да бъдат прегледани много внимателно.

Елгин понечи да се изправи.

— Това ли ще е всичко… — започна той, но спря и пак седна. — Аз… аз не бих искал да ви заблуждавам, сър — продължи той. — Нищо нередно няма. Това, което искам да кажа, е, че тъй като оригиналните препоръки са скъсани… а аз не мога да си спомня много добре как бяха написани…

— Значи сам сте си написали препоръките? — прекъсна го инспекторът. — Така излиза, нали?

— Не съм искал да сторя нещо лошо — запротестира Елгин. — Трябваше да се прехранвам…

Инспекторът пак го прекъсна:

— За момента не ме интересуват фалшиви препоръки — каза той на иконома. — Искам да науча какво се е случило тук тази вечер и какво знаете за мистър Костело.

— Никога преди не съм го виждал — настоя Елгин. Поглеждайки към вратата на преддверието, той продължи: — Но имам представа защо е дошъл.

— О, и защо? — поиска да узнае инспекторат.

— Да изнудва — каза Елгин. — Държи я нещо.

— Под „държи я“ — каза инспекторът — приемам, че имате предвид мисис Хейлшъм-Браун?

— Да — продължи нетърпеливо Елгин. — Дойдох да я попитам дали ще иска още нещо и ги чух да си говорят.

— Какво точно чухте?

— Чух я да казва „Но това е изнудване. Няма да го допусна!“ — Докато цитираше Клариса гласът на Елгин прозвуча доста драматично.

— Хм — произнесе инспекторът със съмнение. — Нещо друго?

— Няма — призна Елгин. — Спряха, когато влязох, а когато излязох, заговориха по-тихо.

— Разбирам — отбеляза инспекторът. Той гледаше съсредоточено иконома, очаквайки той да продължи.

Елгин стана от стола. Той почти хленчеше, когато помоли инспектора:

— Нали няма да постъпите жестоко с мен, сър? И без друго доста изстрадах.

Инспекторът го погледа известно време и после го освободи с думите:

— Е, от мен да мине. Махайте се.

— Да, сър. Благодаря, сър — отговори припряно Елгин и побърза да излезе от стаята през вратата към преддверието.

Инспекторът погледа малко след него и после се обърна към полицая:

— Изнудване, а? — промърмори той и двамата с колегата си се спогледаха.

— А мисис Хейлшъм-Браун на пръв поглед изглежда уж толкова мила жена — отбеляза полицаят със строг поглед.

— Да… Е, човек никога не може да бъде сигурен — заяви инспекторът. Той направи пауза, след това нареди рязко: — Сега искам да видя мистър Бърч.

Полицаят отиде до вратата на библиотеката.

— Мистър Бърч, моля!

Хюго мина през вратата с дързък и доста предизвикателен вид. Полицаят затвори след него и седна близо до масата, а инспекторът поздрави Хюго го учтиво:

— Влезте, мистър Бърч — покани го той. — Седнете, моля. — Хюго седна и инспекторът продължи: — Боя се, че цялата работа е много неприятна, сър. Какво можете да ни кажете вие относно случилото се?

Хюго тропна с калъфа си за очила по масата и предизвикателно отговори:

— Абсолютно нищо.

— Абсолютно нищо? — учуди се инспекторът.

— Какво очаквате да кажа? — възрази Хюго. — Една проклета жена отваря един проклет килер и оттам изпада един проклет труп! — Той нетърпеливо изсумтя. — Направо ми изкара ума! Още не съм се съвзел. — Хюго изгледа свирепо инспектора. — Няма полза да ме питате каквото и да било — каза твърдо той, — защото нищо не зная по въпроса!