Агата Кристи: Да се убива е лесно

Джими възрази:

— Не си сигурен дали не е стигнала дотам. Може да е била убита, след като е била в Скотланд Ярд, а не преди това.

— Да, може, но не смятам, че е успяла да го стори.

— Това е само предположение. В крайна сметка искаш да кажеш, че ти вярваш в тази… мелодрама.

Люк рязко поклати глава.

— Не, не съм казал това. Просто според мен има случай, който трябва да се разследва.

— С други думи, отиваш в Скотланд Ярд?

— Не, още не се е стигнало дотам. Поне засега. Както казваш, смъртта на този Хамбълби може да е обикновено съвпадение.

— Тогава какви са намеренията ти, ако мога да попитам?

— Намерението ми е да отида в това място и да поогледам.

— Значи така смяташ да постъпиш?

— Ще се съгласиш, че това е единственият разумен начин да се разбере нещо, нали?

Джими го изгледа втренчено, след което попита:

— Сериозно ли гледаш на това, Люк?

— Абсолютно.

— Представи си, че няма никакво престъпление?

— Това би било най-доброто, което може да се случи.

— Да, наистина — намръщи се Джими. — Но ти не вярваш в това, нали?

— Драги приятелю, мъча се да не си създавам предварително мнение.

Джими помълча минута-две. После каза:

— Имаш ли някакъв план? Имам предвид, че за да се появиш в селото, ще трябва да посочиш някаква причина.

— Да, предполагам, че ще трябва.

— Никакво „предполагам“ в такава игра. Даваш ли си сметка какво представлява едно провинциално английско градче? Та всеки новодошъл веднага се набива на очи!

— Ще трябва да си измисля прикритие — каза Люк, като се ухили. — Какво предлагаш? Художник? Едва ли — та аз не мога да рисувам дори с молив, камо ли с бои.

— Можеш да си модерен художник — предложи Джими. — Тогава това няма да има значение.

Люк обаче приемаше нещата сериозно.

— Писател? Писателите не ходят ли в отдалечени странноприемници, за да творят? Сигурно го правят. Или може би рибар — само че трябва да разбера дали там има река. Болен, на когото е препоръчан чист въздух? Нямам такъв вид, а пък и в днешно време всички отиват в почивни домове. Може да оглеждам за къща там. Не, това не е много убедително. По дяволите, Джими, трябва да има някаква причина, заради която един непознат да се появи в някое английско градче!

Джими каза:

— Почакай една секунда. Подай ми пак този вестник.

Поемайки го, Джими му хвърли бегъл поглед и триумфално обяви:

— Така си и мислех! Люк, стари приятелю, накратко казано, смятай всичко за уредено. Съвсем просто е!

Люк се обърна.

— Какво?

Джими продължи със скромна гордост:

— Стори ми се, че ми прозвуча познато. Уичууд-андър-Аш. Разбира се. Същото място.

— Да нямаш случайно приятел, който да познава тамошния съдебен лекар?

— Този път не. Нещо по-добро от това, момчето ми. Както знаеш, природата ме е дарила щедро с лели и братовчеди — баща ми е от семейство с тринайсет деца. Сега слушай: имам братовчедка в Уичууд-андър-Аш.

— Джими, ти си истинско чудо!

— Доста добре е, нали? — отвърна скромно той.

— Кажи ми нещо за нея.

— Името й е Бриджит Конуей. През последните две години беше секретарка на лорд Уитфийлд.

— Онзи, който притежава гадните седмични вестничета?

— Същият. И той е доста гадно човече. Надуто! Родом е от Уичууд-андър-Аш и тъй като е от снобите, които парадират с рождението и произхода си, а, от друга страна, се гордее, че се е издигнал сам, взе, че се върна в родното си градче, купи единствената голяма къща в околността — между другото, преди това тя принадлежеше на семейството на Бриджит — и се старае да създаде образцово имение.

— А братовчедка ти му е секретарка?

— Беше — изрече мрачно Джими. — Сега се издигна с едно стъпало. Сгодена е за него!

— О! — изненада се Люк.

— Разбира се, за нея той е добра партия — каза Джими. — Има много пари. Бриджит преживя разочарование с някакъв друг човек преди време. Това разби романтичните й мечти. Смея да кажа, че бракът сигурно ще е сполучлив. Тя вероятно ще бъде мила, но твърда с него, а той ще се храни от ръката й.

— А как ще обясня появяването си аз?

Джими отговори бързо:

— Ще отидеш там за по-дълго. Най-добре и ти да си й братовчед. Бриджит има толкова много, че един повече или по-малко няма никакво значение. Аз ще уточня всичко. Винаги сме били приятели с нея. Що се отнася до причината да отидеш там — магьосничество, момчето ми.

— Магьосничество?

— Фолклор, поверия, местни суеверия — този род неща. Уичууд е известен с това. Едно от последните места, където е ставало сборище на вещици: преди сто години там още са изгаряли вещици на клада, изобщо имат традиции. Та ти ще събираш материал за книга. Ще сравняваш обичаите в Меянгския пролив със старинния английски фолклор — общи точки и така нататък. Разбираш, нали? Ще се движиш с бележник в ръка и ще разпитваш най-възрастните жители за местните суеверия и обичаи. Там са свикнали с тези неща и ако отседнеш в Аш Манър, имението на лорд Уитфийлд, това ще ти е допълнителна гаранция.