Уладзимир Караткевич - Черният Олшански замък

Здесь есть возможность читать онлайн «Уладзимир Караткевич - Черният Олшански замък» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Черният Олшански замък: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Черният Олшански замък»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уладзимир Караткевич е сред най-популярните писатели на Белорусия, той е един от творците, които създават облика на националната белоруска литература. През 25-годишния си творчески път е написал редица творби, станали широко известни в родната му страна и далеч зад пределите й. Започва писателската си дейност като поет, по-късно пише драми, сценарии, разкази, повести и романи. Особено популярни са повестите му „Кестенови листи“, „Чозения“, романите му „Христос слезе в Гродно“, „Класовете на нашата нива“.
Романът „Черният Олшански замък“ е плод на трайните интереси на Караткевич към историята на родната страна, към старата й култура и фолклор. На основата на криминална фабула авторът умело е вплел легенда и действителност, за да ни говори за съвременни характери и проблеми.

Черният Олшански замък — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Черният Олшански замък», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Комплекс ли е това, кой го знае.

На вратата му има шпионка, бе я сложила някоя от жените, които го навестяват от време на време. Все ми се струва, че той се страхува от масово посещение на пациентите си. Името му за ваше сведение е Витаут Шапо — Калаур — Лигановски. Ако имах такова име — щях да се оженя за Жаклин Кенеди. Не, нямаше да се оженя. Защото, както ми каза един познат, вече се била женила за „две стари балкански маймуни“. А аз по-добре да се оженя за… Мерлин Монро.

Един път вървяхме заедно до тролея и разговорът се завъртя някак около имената, кой откъде е и прочие.

„Дявол го знае откъде ми е името — рече той. — За прадядо си не зная нищо, освен името. Явно е бил интелигент. От сиромашката шляхта. Само фукня и нищо друго. Пари като няма, поне имената да са много.“ А ето го и него. Чудесно е сложен, с породисто бронзово лице като средновековен кондотиер 7 7 Войник-наемник през XI — XV в. — Б.пр. от медал. Вълниста грива от сребърни коси, твърди устни, сиви очи с проницателен поглед. Рядко съм виждал по-красиво мъжко лице. И по-умно.

Той разговаря с един младеж, неговия съсед. Той пък е умерено благоприличен, умерено строен, умерено миловиден. Общо взето, за него може да се каже само това, че е понесъл кофата за боклук.

— Добър ден, съседе.

— Добър ден.

Първият етаж. Вляво на площадката е апартаментът, който наема киностудията или театралният институт, а може би балетната студия (не зная кой именно, а ми е неудобно да попитам), та там са настанени четири момичета. Отвътре често се чуват песни, веселби, китари. Вечер те стоят с някакви момчета във входа до радиатора, а на сутринта под него се търкалят фасове. Когато минавам, момичетата ме изпращат с погледи. Случва се. И аз като жребец бодро размятам крака покрай тях.

Значи, бива си ме още. Хо-хо!

Момичетата са хубавички, с пухкави устни, с глуповати още широко отворени зъркелчета като на котета, с буйни снопове коса. Панталонките им обрисуват форми, които след време обещават да станат много приятни.

Хубавици са. Ала не за мен. Гоня четирийсетака, а най-голямата от тях според мен е на двайсет, двайсет и една. Да се хвана с нея? Та подир десет години да ми слага рога? Отстъпвам ви удоволствието. Стар съм за тях. Понякога, спомня ли си бомбите, плена и всичко след това, ми се струва, че съм безкрайно стар.

Отдясно на първия етаж няма врата. Там е входът за мазетата. Ето ви кратък списък на обитателите, ако държите на точните сметки.

Апартамент 22 — моминско циганската бохема (не по врат, ами по шия).

Апартамент 23 — интересният младеж с кофата за боклук.

Апартамент 24 — Витаут Ксавера Инезиля Хосе Мария Шапо Калаур Лигановски, майстор по човешките мозъци с медното лице на Скалигер Кан-Гранде.

Апартамент 25 — полковникът лудетина.

Апартамент 26 — аз с всичките си комплекси.

Апартамент 27 — Кяневич с дългунестия си син.

Апартамент 28 — полянката с Гъбката. „Сред полянка се спотайва…“

Петият етаж е зает от три ателиета на неженени художници.

… Дворът ни е най-обикновен, с млади дръвчета, с пейки, с лехи, изпотъпкани като харман от махленските футболисти. От някогашните къщурки от предградието са останали само двуетажна къща, един дъб, ясенови филизи, две круши и няколко обречени ябълки и вишни.

Портиерът ни Кухарчик тъкмо се здрависва с мен. Той е грамада с изпечено лице и къса коса. Във всичко се набърква, раздава съвети, разправя. Всичко иска да знае, а мен ме смята, кой знае защо, за най-умния човек в околността. Това донякъде ме обижда: защо само в околността? Но той е непоклатим, изниква зад гърба ми (има свойството да изниква като изпод земята) и ми задава въпрос. Най-честото впечатление от въпросите му е, като че си глътнал въглен и освен това са те фраснали под лъжичката.

— А китайците различават ли се помежду си?

— Интересно ми е, Антон Глебавич, какъв смисъл има от кипарисите, дето растат на юг?

А днес:

— Не знаете ля случайно как е „портиер“ на латишки?

— Setnieks — „случайно зная“ аз.

— Виж ти, прилича на нашенското.

Той работи и размишлява.

Излизам вън от двора на улицата. Не на „селската“ й страна, а на „градската“. Автобуси, блокове, реклама, марсианската трикрака телевизионна кула в далечината. Шумът на градския поток, упорит и безмилостен.

И като последен акорд от това, което представлява моят блок и моят двор, е павилиончето за цигари, където е продавач старият ми познат, „бригадирът Жерар“, както го наричам аз, Герард Пахолчик, комуто активно помагам да си изпълнява плана.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Черният Олшански замък»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Черният Олшански замък» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Христо Ясенов
Кони Мейсън - Черният рицар
Кони Мейсън
Оливър Боудън - Черният флаг
Оливър Боудън
Тери Брукс - Черният еднорог
Тери Брукс
Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)
Ерик Лустбадер
Нельсон Демилль - Черният манастир
Нельсон Демилль
Джон Коннолли - Черният ангел
Джон Коннолли
Эрик Ластбадер - Черният кинжал
Эрик Ластбадер
Александра Маринина - Черният списък
Александра Маринина
Отзывы о книге «Черният Олшански замък»

Обсуждение, отзывы о книге «Черният Олшански замък» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x