Джефри Арчър: Аферата Ван Гог

Беше ясно, че лейди Виктория е мъртва от няколко часа, но на Андрюс и през ум не му минаваше да се обади в полицията, преди да позвъни и да уведоми следващия наследник на Уентуърт за трагедията. Той бързо напусна спалнята, заключи след себе си и за първи път, откакто се помнеше, се затича надолу по стълбите.

Арабела Уентуърт обслужваше клиент, когато Андрюс се обади.

Тя затвори телефона и се извини на посетителя си, обяснявайки, че се налага да излезе по спешност. Минути след като чу тревожния глас на Андрюс да произнася думата „спешно“, която не бе чувала от неговата уста през последните четирийсет и девет години, тя обърна табелката на вратата на малкия магазин за антикварни стоки на Хай Стрийт от „Отворено“ на „Затворено“ и заключи входната врата.

Петнайсет минути по-късно Арабела натискаше спирачките на миниатюрната си кола по покритата с чакъл алея пред входа на Уентуърт Хол. Андрюс я чакаше на най-горното стъпало.

— Толкова много съжалявам за случилото се, милейди — бе единственото, което каза, преди да поведе новата си господарка към широкото мраморно стълбище. Щом видя Анрюс да посяга към перилата, за да запази равновесие, Арабела разбра, че сестра й е мъртва.

Често се беше питала как би реагирала в моменти на криза. С облекчение установи, че макар стомахът да се надигна към гърлото й при вида на убитата, тя се удържа и не припадна. Все пак чувстваше, че е на границата. Когато погледна за втори път към тялото на сестра си, се наложи, да потърси опора в рамката на леглото и да извърне отново лице.

Всичко наоколо бе опръскано с кръв — килимът, стените, писалището, дори таванът. С почти херкулесовско усилие Арабела отлепи пръсти от рамката и се насочи към телефона на нощното шкафче. Строполи се на леглото, вдигна слушалката и набра 999. Отсреща вдигнаха с въпроса:

— С коя служба за спешна помощ желаете да ви свържа?

— С полицията — отвърна Арабела и върна слушалката на мястото й.

Твърдо беше решила да стигне до вратата на стаята, без да поглежда към тялото на сестра си, но така и не успя. Когато очите й се плъзнаха назад към трупа, случайно попаднаха на писмото върху писалището, което започваше със: „Скъпа моя Арабела…“. Протегна ръка и с рязко движение прибра недовършеното послание. Нямаше никакво желание да споделя последните мисли на Виктория с местния полицай. Натъпка листа в джоба си и с несигурни стъпки излезе от стаята.

Анна тичаше в западна посока по Петдесет и четвърта улица, мина покрай Музея за модерно изкуство, прекоси Шесто авеню и едва тогава зави по Седмо. Погледът й се плъзгаше разсеяно по познатите сгради и дървета, по масивната скулптура LOVE на пресечката с Петдесет и пета улица, по стените на Карнеги Хол, докато претичваше през Петдесет и седма. Цялото й внимание беше съсредоточено към това да избягва сблъсък с подранилите пешеходци, които пречеха на равномерния й бяг. Анна използваше пътя до Сентръл Парк за разгрявка и включи хронометъра на лявата си ръка чак когато мина под арката на Артизанс Гейт и навлезе в парка.

Щом пое в обичайния си ритъм, тя се замисли за дневния ред на заседанието с шефа си в осем тази сутрин.

Беше изненадана и в същото време изпита облекчение, когато Брайс Фенстън й предложи работа във „Фенстън Файнанс“ само няколко дни, след като бе подала оставка в аукционната къща „Сотбис“, където бе втори в йерархията специалист по импресионистите.

Прекият й шеф недвусмислено беше заявил, че всяка възможност за напредък в кариерата й ще бъде блокирана за неопределено време, ако се окаже, че тя, Анна, стане причина къщата „Кристис“, най-големият им съперник, а не „Сотбис“, за които работеше, да извърши голямата сделка за продажба на богата колекция картини. Анна беше прекарала дълги месеци в ухажване и убеждаване на въпросния клиент да предостави тъкмо на „Сотбис“ наследствената колекция, но наивно си беше помислила, че споделяйки част от информацията със своя любовник, той ще бъде достатъчно почтен, за да си мълчи. Разчитала бе на това, защото бе юрист.

Когато името на клиента беше разкрито в раздела за изкуство на „Ню Йорк Таймс“, Анна загуби и любовника, и работата си. Съобщението в същия вестник няколко дни по-късно, че доктор Анна Петреску е напуснала „Сотбис“ по „неясни причини“ — удобен евфемизъм за уволнение, само усложни положението й. Авторът на бележката услужливо беше допълнил, че поне няма да се налага доктор Петреску да подава молба за работа в „Кристис“.