Кати Райкс - Дяволски кости

УСКШ — университета на Северна Каролина — Шарлот

НЛСМ — научната лаборатория по съдебна медицина

МНС — моментът на настъпването на смъртта

СЛОМ — съдебномедицинската лаборатория на област Мекленбург

ДФА — дискриминативен функционален анализ

ПВ — постериорната вероятност

ТВ — типичната вероятност

ПС — причина за смъртта.

Казвам се Темперанс Дисий Бренан. Висока съм метър и шейсет и два, енергична и вече надхвърлила четирийсетте. С много научни дипломи. Преуморена. Ниско платена.

Умираща.

С рязко движение задрасках написаното дотук, плод на неочаквано литературно вдъхновение, и започнах отначало.

Аз съм съдебномедицински антрополог. Познавам смъртта. Сега тя витае около мен. Ето каква е историята ми.

Мили Боже! Прозвучах съвсем като Джак Уеб в ролята на сержант Джо Фрайдей от сериала „Драгнет“.

Отново задрасках написаното.

Хвърлих поглед към часовника. Два и трийсет и пет.

Зарязах автобиографията си още в тази начална форма и мислите ми започнаха да се реят. Описваха концентрични кръгове. Циферблатът. Конферентната зала. Дворът на университета на Северна Каролина — Шарлот (УСКШ). Северна Каролина. Северна Америка. Земята. Млечният път.

Около мен колегите ми спореха за дреболии със страст, на която са способни само религиозните фанатици. В момента дебатът беше съсредоточен върху словесното оформление на една подточка от проучване, изготвено от катедрата. В стаята беше задушно, темата на проучването — убийствено тъпа. Заседавахме вече повече от два часа и времето изобщо не летеше.

Към най-външния от концентричните кръгове добавих спирали, които приличаха на ръце. Започнах да запълвам пространството с точици. В галактиката има четиристотин милиарда звезди. Щеше ми се да мога да включа стола си на космическа скорост и да излетя към която и да е от тях.

Антропологията е много широк предмет и се състои от няколко свързани помежду си дисциплини. Физиология. Културология. Археология. Лингвистика. В нашата катедра се изучават и четирите. Представителите на всяко едно от тези научни направления държаха да се чуе и тяхната дума.

Джордж Петрела е лингвист. Научните му изследвания са върху мита като отражение на индивидуалната и колективната идентичност. Понякога успявам да разбера нещо от това, което казва.

В момента Петрела възразяваше срещу израза „ свеждащ се до четири отделни полета“. Предлагаше да се замени с фразата „ограничаващ се до…“ .

Череса Бикхъм, археолог от университета Саутуестърн, и Дженифър Робъртс, специалист по междукултурни религиозни системи, твърдо настояваха да остане „свеждащ се до“.

След като се изморих от галактическия поантализъм и не успях да сведа или огранича отегчението си до нещо интересно, се захванах с калиграфия.

Темперанс 1 1 Temperance (англ.) — умереност (Б.пр.) . Умението да избегнем екстремните ситуации.

Въведи ред.

Наложи си въздържание.

Възпри егото си.

Погледни колко е часът.

Два и петдесет и осем.

Пороят от думи продължаваше да се лее.

В три и десет гласувахме. „Ограничаващ се до“ беше победителят на деня.

Събранието ръководеше Ивендър Доу — шеф на катедрата от повече от десет години. Въпреки че сме почти връстници, Доу напомня на образ от картините на Грант Ууд. Плешив. С кръгли телени очила, които го караха да прилича на бухал. С груби като на слон уши.

Повечето от хората, които го познават, смятат, че е суров човек. Не и аз. Виждала съм го да се усмихва поне два-три пъти.

След като проблемът с „ограничаващ се до“ беше решен, Доу премина към следващия важен въпрос. Спрях да изписвам завъртените букви и се заслушах.

Трябва ли в изявлението относно целите на катедрата да се наблегне на връзките с хуманитарните науки и критичната теория в исторически план, или да се подчертае нарастващата роля на точните науки и емпиричните наблюдения?

Началните редове на злополучната ми автобиография бяха попаднали право в целта. Наистина щях да умра от скука, преди да дочакам края на това събрание.

Изведнъж в съзнанието ми се появи образ от сдобилите се с печална слава експерименти върху поведението на хора, лишени от всякаква сетивност, провеждани през петдесетте години на миналия век. Представих си доброволците, които лежаха на леглата си в звукоизолирани стаи, на очите им бяха поставени непрозрачни очила, а ръцете им бяха пъхнати в плътни маншони.