Кати Райкс - Дяволски кости

3. Докладът за Лараби.

Тим Лараби е съдебномедицинският следовател на областта Мекленбург и директор на патологията в Шарлот, в която работят трима специалисти. Негов беше първият случай, с който се заех веднага след като се върнах в Северна Каролина. Ставаше въпрос за подпухнала и силно разложена долна част на човешки труп, намерена на брега на река Катауба. От структурата на таза ставаше ясно, че трупът е на мъж. Развитието на скелета показваше, че жертвата е била на възраст между дванайсет и четиринайсет години. По четвъртата и петата метакарпални кости вдясно се виждаха следи от заздравели счупвания и имаше вероятност трупът да бъде идентифициран, ако можеха да се открият медицинският картон и рентгеновите снимки.

4. Да се обадя на Лараби.

Днес, когато пристигнах в университета, заварих на гласовата си поща съобщение от две думи, оставено от съдебномедицинския следовател на областта Мекленбург: „Обади се“. Точно набирах номера му, когато Петрела дойде и ме довлече на това ужасно събрание.

При последния ни разговор Лараби каза, че няма съобщение за изчезнал човек, чиито данни да съвпадат с данните на жертвата от река Катауба. Може би вече беше получил такова съобщение. Надявах се, че е така, заради семейството на детето. Както и заради самото дете.

Помислих си за разговора, който Лараби ще трябва да проведе с родителите. Водила съм такива разговори, съобщавала съм новини, които са разбивали живота на цели фамилии. Това е най-трудната част от професията ни. Няма подходящ начин, по който можеш да съобщиш на една майка и на един баща, че детето им е мъртво и че краката му са били открити, а все още не се знае къде е главата.

5. Препоръката на Соренстейн.

Руди Соренстейн беше мой студент, който се надяваше да продължи образованието си в Харвард или Бъркли. Моята препоръка нямаше да му помогне да осъществи тази своя мечта. Но Руди беше старателен и упорит. Добре се сработваше с другите. Щях да видя какво мога да направя за него, като се имат предвид твърде посредствените му оценки.

6. Пазар с Кати.

Катлийн Бренан Питерсънз е дъщеря ми. От тази есен живее в Шарлот и работи като помощник в кантората на един служебен адвокат. Тъй като през последните шест години беше студентка в университета във Вирджиния, в момента изпитва остра нужда от всякакви други дрехи освен дънки. И от пари, за да си ги купи. Предложих й да поема ролята на моден консултант. Каква ирония! Съпругът ми Пийт, с когото отдавна не живеем заедно, щеше да осигури всичко останало.

7. Тоалетна за Бърди.

Бърди е котаракът ми. Много е придирчив по всички въпроси, които се отнасят до котешката тоалетна, и изразява неудовлетворението си по начин, който се опитвам да предотвратя. За мое неудобство любимата котешка тоалетна на Бърди се продава само в специализираните ветеринарни магазини.

8. Преглед при зъболекаря.

Вчера по пощата получих съобщение, че трябва да отида на контролен преглед.

Разбира се. Ще го направя веднага.

9. Химическото чистене.

10. Преглед на колата.

11. Дръжката на вратата на душкабината.

По-скоро усетих, отколкото чух, нещо необичайно около себе си. Тишина.

Вдигнах поглед и осъзнах, че всички са насочили вниманието си към мен.

— Моля? — преместих ръката си, за да скрия написаното.

Направих го съвсем небрежно.

— Какво предпочитате вие, доктор Бренан?

— Прочетете ги отново.

Доу изброи трите вероятно най-оспорвани наименования на комисията.

— Комисия по професионална отговорност и поведение. Комисия по преценка на етичните норми. Комисия по етичните стандарти и приложението им.

— Последното название предполага налагане на правила от външен орган или регулиращ борд. — Петрела очевидно беше в лошо настроение.

Брикхам хвърли писалката си на масата.

— Не, не е така. Просто…

— Катедрата иска да създаде комисия по етика, нали така?

— Изключително важно е названието на този орган правилно да отразява философската същност.

— Да. — Доу отговори на въпроса ми и така прекъсна изказването на Петрела.

— Защо не я наречем просто Комисия по етика?

Десет чифта очи се впериха в мен. Някои бяха объркани. Други изненадани. А трети — обидени.

Петрела се отпусна назад в стола си.

Бикхъм се изкашля.

Робъртс сведе поглед.

Доу прочисти гърлото си. Преди да успее да каже каквото и да било, тишината беше прекъсната от леко почукване по вратата.