Кати Райкс - Дяволски кости

През 1970 година населението на Шарлот достигнало приблизително 400 000 души. През 2005 година броят му се удвоил. Защо? Нещо ново започнало да се движи по старата пътека. Пари! И се появили места, където можеш да ги скъташ. Докато в много щати законът ограничавал броя на клоновете на една банка, то в Северна Каролина законодателната власт казала: „Плодете се и се множете“.

И банковите клонове наистина се размножили. Това довело до откриването на огромен брой депозити, които, от своя страна, дали многобройни плодове. Или, накратко, в Куин Сити се намират централите на две от най-могъщите банкови институции — „Банка на Америка“ и „Ваковия“. Шарлот се е превърнал във втория по големина, след Ню Йорк, финансов център в САЩ, както със задоволство отбелязват жителите на града.

Сега на мястото на старата пътека на търговията се намират улиците „Трейд“ и „Трайон“. Там, където те се пресичат, се издига корпоративният център на „Банка на Америка“ — сградата от стъкло, камък и стомана, превърнала се в символ на града.

Пресечката на „Трейд“ и „Трайон“ е сърцето на стария град. Оттам нататък се простират кварталите, оформящи районите, които жителите на града без капка въображение нарекли Първи, Втори, Трети и Четвърти. Местните хора наблюдавали как градът им расте като дете и в исторически план не направили почти нищо, за да съхранят спецификата на всеки от тези райони. Единственото изключение, при това направено доста наскоро, се отнася до нумеро кватро.

Северозападният квадрант, или Четвърти район, е построен от елита на града през деветнайсети век. Впоследствие районът започва бавно да запада. В средата на седемдесетте години, в резултат на непоколебимите усилия на нежните дами от Джуниър Лийг, както и на значителна финансова подкрепа, започва усилена дейност за възстановяване на Четвърти район. Днес покрай тесните улички могат да се видят стари богаташки къщи и старовремски кръчми. Газови лампи. Тротоари с червеникави плочи. Парк в средата на квартала. Можете да си представите картинката.

В миналото Втори район е бил пълната противоположност на населения с бели Четвърти район. Той се намира на югозапад от центъра на града и се е наричал Лог Таун. По-късно кварталът е станал известен под името Бруклин и е заемал по-голямата част от територията на района. Там са живеели чернокожи проповедници, лекари, зъболекари и учители. Сега по-голямата част от Бруклин не съществува, кварталът е бил унищожен, за да се създаде парка Маршал, учебния център, правителствения площад и шосето, което ни свързва с магистрала 1–77.

Първи и Трети район се намират съответно на североизток и югозапад. Навремето там са се намирали складове, фабрики, железопътни депа и заводи. Сега това са жилищните райони на града с множество къщи и апартаменти. Кортсайд. Куортърсайд. Ренуик. Оук Парк. Въпреки политиката на градската управа за разрушаване на старите сгради и построяване на нови на тяхното място, все още тук-там са запазени части от едновремешните жилищни квартали. Според указанията, дадени ми от Лараби, трябваше да отида точно на едно такова място в Трети район.

Отклоних се от магистрала 1–77 и поех по Моърхед. Погледът ми се плъзна по огромните сгради, които се очертаваха на фона на небето. Ваковия сентър. Хотел „Уестин“. Залата на „Пантерите“, която побираше седемдесет и четири хиляди души. Помислих си какво ли биха си казали жителите на Науваса, ако можеха да видят огромния град, построен на мястото на тяхното село.

Излизайки от магистралата, завих наляво, после още веднъж наляво по Сидър и след това минах покрай няколко стари склада, наскоро превърнати в жилищни сгради. Прекъсната железопътна линия. Фотостудиото и галерията „Лайт Фактори“. Приют за бездомни.

От дясната ми страна се простираше тренировъчният комплекс на отбора „Пантерите“ и в късния следобед тревата на игрищата изглеждаше тъмнозелена. Завих наляво по Грийнлийф Авеню и навлязох в тунела, образуван от клоните на дъбовете. Точно пред мен се намираше широко открито пространство. Знаех, че това е паркът „Фрейзър“.

Покрай улицата се виждаха два съвсем различни типа къщи. Някои от тях бяха купени от юпита, привлечени от близостта им до центъра на града. Тези къщи бяха модернизирани и боядисани в лилаво — „Кралица Ана“, или в синьо — „Смайт Таверн“. Други все още принадлежаха на старите си чернокожи собственици. Те изглеждаха някак стари и занемарени сред подновените си съседи, а обитателите им с ужас очакваха следващото преизчисляване на данък сгради.