Кати Райкс - Дяволски кости

— Мога да тръгна натам още сега.

— Чудесно.

— Ще се видим след трийсет минути.

Нещо в гласа на Лараби ми подсказа, че има проблем.

— Какво има? — попитах аз.

— Тъкмо започнах аутопсията на едно хлапе.

— Какво се е случило?

— Петгодишно момиченце, прибрало се от детската градина, изяло една поничка, оплакало се, че го боли коремчето, и се строполило на земята. Два часа по-късно починало в болницата. Направо да ти се скъса сърцето. Единствено дете в семейството, не е имало предишни заболявания и абсолютно никакви симптоми, докато не се случило това.

— Господи! От какво е починала?

— Сърдечна рабдомиома.

— Какво означава това?

— Огромен тумор в интравентрикуларната преграда. Среща се много рядко на нейната възраст. Децата с това заболяване обикновено си отиват още като бебета.

Горкият Лараби, предстоеше му да проведе един тежък разговор.

— Свърши с аутопсията — предложих аз. — Аз ще се заема със залата на ужасите.

Град Шарлот е започнал да се развива около една река и един път.

На първо място стои реката. Не е нито Мисисипи, нито Ориноко, но е достатъчно пълноводна, а по бреговете й са живеели много елени, мечки, бизони и пуйки. Прелитали огромни ята гълъби.

Хората, които живеели на източния бряг на реката сред увивните стъбла на дивия грах, я наричали Есуа Тароа — Великата река. На свой ред те били наричани Катауба — хората от реката.

Най-голямото село на племето Катауба се наричало Науваса и се намирало на брега на главния приток Шугар Крийк или Сугау. Названието означава „група колиби“ и близостта до водата не е била основната причина за изграждането му там. Науваса било разположено близо до основния търговски път на местните племена, така наречената Велика пътека на търговията. По този път се пренасяли стоки и храни от Големите езера през Северна и Южна Каролина до река Савана.

Селото Науваса черпело жизнените си сили от реката и търговския път.

Пристигането на чужденци на големи кораби сложило край на всичко това.

В знак на благодарност, че му помогнали да се върне на власт, английският крал Чарлз II подарил на осем от привържениците си земята на юг от Вирджиния и на запад до „Южните морета“. Новите господари на земите веднага изпратили хора да проучат и картографират владенията им.

През следващите векове заселниците пристигали на каруци, на коне, а някои вървели пеша толкова дълго, че обувките им се протривали. Германци, французи, хугеноти, швейцарци, ирландци и шотландци. Бавно и неумолимо пътят и реката престанали да са собственост на племето Катауба и преминали в ръцете на европейците.

Сламените колиби на местното население били заменени от дървените къщи и фермите на заселниците. Появили се кръчми, ханове и магазини. Църкви. Съдилища. И там, където Великата пътека на търговията се пресякла с друга, не толкова значителна пътека, възникнало новото селище.

През 1761 година Джордж III се оженил за немската дукеса София Шарлот от Мекленбург-Щрелиц. Очевидно седемнайсетгодишната булка е разпалила въображението на хората, живеещи между пътя и реката. А може би населението е искало да се подмаже на лудия английски крал. Няма значение какъв точно е бил мотивът им, важното е, че нарекли селището Шарлот, а областта — Мекленбург.

Но разстоянието и политическите процеси обрекли това приятелство на провал. Недоволството след жителите на американските колонии нараствало и те били готови да се разбунтуват. Областта Мекленбург не правела изключение.

През май 1775 година първенците на град Шарлот се събрали, ядосани на Нейно Величество, защото отказала официално да признае любимия им Куинс Колидж, както и били възмутени от факта, че британските войници стреляли по американците в Лексингтън, щата Масачузетс. Без излишна дипломатичност и без изискани фрази те съставили Мекленбургската декларация (наричана още Мек Дек) за независимост, в която се обявили за „свободен и независим народ“.

Точно така. Хората, написали Мек Дек, не си поплювали. Година преди Конгреса да се сети да напише каквото и да било, те вече били казали на стария Джордж да си гледа работата.

Останалата част от историята ви е позната. Революция, освобождаване и гражданска война. Възстановяването на Юга след войната и законите за сегрегацията на Джим Кроу. Индустриализация, което за Северна Каролина означавало развитие на текстилната индустрия и прокарване на железници. Световните войни и депресията. Борба за граждански права и движение против сегрегацията. Упадък на Североизточните щати и възход на Южните.