Кати Райкс - Дяволски кости

— Да? — обади се Доу.

Вратата се отвори и в пролуката се появи едно лице. Кръгло. Луничаво. Разтревожено. Единайсет любопитни погледа се насочиха към него.

— Извинете, че ви прекъсвам — Наоми Гилдър беше най-новата секретарка на катедрата.

И най-срамежливата.

— Не бих си позволила да го направя, освен ако… — Тя обърна поглед към мен. — Доктор Лараби каза, че спешно трябва да разговаря с доктор Бренан.

Първата ми реакция беше да размахам ръце и да се провикна от радост. Вместо това примирено вдигнах вежди и свих извинително рамене. Дългът ме зове. Какво да се прави?

Събрах книжата си, излязох от стаята и буквално се разтанцувах, докато преминавах през приемната и поемах надолу по коридора, от двете страни на който бяха разположени кабинетите на преподавателите. Всички врати бяха затворени. А и не можеше да бъде другояче. Обитателите на тези кабинети се бяха събрали в задушната конферентна зала без прозорци и ожесточено спореха за разни административни дреболии.

Чувствах се на седмото небе. Свободна!

Влязох в кабинета си и набрах номера на Лараби. Погледът ми се спря върху прозореца. Четири етажа по-надолу студентите се движеха напред-назад, някои влизаха, други излизаха от следобедните упражнения. Лъчите на слънцето падаха ниско и придаваха бронзов оттенък на дърветата и папратите. Когато влязох на събранието, слънцето грееше точно над главата ми.

— Лараби на телефона? — гласът му беше малко писклив, с мек южняшки акцент.

— Темпи се обажда.

— Да не прекъснах нещо важно?

— Претенции и надуване.

— Моля?

— Няма значение. Нещо за трупа от река Катауба ли имаш да ми кажеш?

— Дванайсетгодишен, от Маунт Холи, казва се Ансън Тайлър. Родителите му отишли да поиграят хазарт във Вегас. Върнали се онзи ден и открили, че хлапето от една седмица не си е било вкъщи.

— Как са разбрали това?

— Преброили са останалите консерви.

— Намери ли медицинския му картон?

— Разбира се, искам и ти да си кажеш мнението, но съм готов да се обзаложа, че фрактурите по пръстите на краката на жертвата напълно съвпадат с рентгеновите снимки на Тайлър.

Представих си малкия Ансън сам в къщи. Гледа телевизия. Маже сандвичи с фъстъчено масло и отваря консерви. Спи на запалена лампа.

Чувството, че съм на седмото небе, започна да ме напуска.

— Какви са тези идиоти — да заминат и да оставят дванайсетгодишно дете само?

— Семейство Тайлър далеч не са най-добрите родители на света.

— Съдът ще ги обвини ли в небрежно отношение към детето им?

— Ще получат минимална присъда.

— Заради Ансън Тайлър ли се обади?

Според секретарката Лараби казал, че въпросът е спешен. Идентифицирането на труп обикновено не спада в тази категория.

— Преди — да. Но сега има нещо друго. Преди малко говорих с момчетата от отдел „Убийства“. Изглежда, са попаднали на нещо много неприятно.

Изслушах го.

Тревогата накара и последните остатъци от ентусиазма ми да се изпарят.

— Наистина ли става въпрос за човешки останки? — попитах аз.

— Поне за един череп сме сигурни.

— Повече от един ли са?

— Съобщиха ми, че има такава вероятност, но полицията не иска да пипа нищо, преди да отидеш там.

— Браво, така трябва.

Сценарий първи: Гражданин попада на кости и звъни на 911. Полицаите идват, решават, че костите са стари, и започват да ги прибират и номерират. Резултат: Средата, в която са открити, е напълно разрушена. Впоследствие се налага да работя в пълен вакуум.

Сценарий втори: Кучета разравят таен гроб. Местният следовател пристига с лопата и чувал за трупа. Резултат: Липсващи кости. Когато останките достигнат до мен, голяма част от тях вече са се загубили.

Когато попадна в подобна ситуация, не пестя забележките си към никого. След всичките тези години най-после разбраха какво имам предвид.

Освен това провеждам семинари за медицинските следователи от Чапъл Хил и за полицаите от полицейското управление в Шарлот-Мекленбург относно техниките за изравяне на човешки останки.

— Полицаят каза, че там вони ужасно — добави Лараби.

Това не звучеше никак добре.

Грабнах една химикалка.

— Къде са открили останките?

— Грийнлийф Авеню в Първи район. Правят основен ремонт на къщата. Водопроводчикът разбил една стена и попаднал на някакво подземно помещение. Изчакай малко.

Чух шумолене на хартия, след това Лараби ми продиктува адреса. Записах го.

— От това, което разбирам — добави той, — водопроводчикът напълно е откачил.