Агата Кристи - Часовниците

— Това е много важно, госпожо Райвъл. Някои хора си приличат и човек може да се заблуди след толкова години. Все пак този белег е още едно допълнително доказателство, че това е мъжът ви, нали? Изглежда, имаме на какво да се опрем.

— Радвам се, че сте доволни.

— А кога се случи това с бръснача?

Госпожа Райвъл се замисли за момент:

— Трябва да е било… О, около шест месеца, след като се оженихме. Да, точно така. Помня, че взехме кучето през лятото.

— Значи е било октомври или ноември 1948, така ли?

— Да.

— И след като мъжът ви си отиде през 1951…

— По-скоро аз го изгоних — поправи го тя с достойнство.

— Да, разбира се. Както предпочитате. Значи изгонихте мъжа си през петдесет и първа и след това никога повече не сте го виждали, така ли?

— Да. Казах ви вече.

— Напълно сигурна ли сте в това, госпожо Райвъл?

— Разбира се, че съм. Никога след това не видях Хари Касълтън до деня, когато ми го показахте мъртъв.

— Това е странно, знаете ли? — отбеляза инспектор Хардкасъл. — Много, много странно.

— Какво искате да кажете?

— Белезите са много особено нещо. Естествено вие или аз не можем да разберем. Белегът си е белег. Но лекарите могат да преценят горе-долу кога е получен.

— Не разбирам накъде биете.

— Ето какво, госпожо Райвъл. Според нашия лекар и според още един специалист, когото повикахме за консултация, белегът зад лявото ухо на мъжа ви ясно показва, че раната е нанесена преди около пет-шест години.

— Глупости! — възкликна тя. — Не вярвам… Аз… Никой не може да каже със сигурност. И освен това помня…

— Така че — продължи Хардкасъл с равен глас, — ако този белег е получен преди пет или шест години, това означава — ако този човек е бил ваш съпруг, — че през петдесет и първа година, когато ви е напуснал, той не го е имал.

— Дори и да го е нямал, онзи беше Хари.

— Но нали не сте се виждали оттогава, госпожо Райвъл? Откъде тогава знаете, че преди пет или шест години се е наранил?

— Объркахте ме! — възкликна тя. — Съвсем ме объркахте! Може и да не е било през четирийсет и осма. Човек не може да запомни всичките тези неща точно. Няма значение, Хари имаше този белег и аз знам това.

— Разбирам — каза инспекторът и стана. — Мисля, че трябва много внимателно да обмислите показанията си, госпожо Райвъл. Нали не искате да си имате неприятности?

— Какви неприятности?

— Ами — отговори той съвсем тихо, — обвинение в лъжесвидетелство например.

— Лъжесвидетелство? Аз?

— Да. Това е много сериозно нарушаване на закона. Можете да си имате неприятности, дори да влезете в затвора. Разбира се, на предварителното следствие вие не дадохте показанията си под клетва, но един ден в съда това ще се наложи. Тогава… препоръчвам ви да размислите много добре, госпожо Райвъл. Може би някой ви е предложил да ни кажете за белега?

Тя се изправи и очите й заблестяха. В този момент изглеждаше почти величествено.

— Никога през живота си не съм чувала по-големи глупости! Пълни глупости! Опитах се да изпълня дълга си.

Дойдох и ви казах каквото знам. Ако съм сгрешила, това е съвсем естествено. В края на краищата познавам много господа… приятели и съвсем лесно може да се объркам. Само че в този случай не мисля, че съм сгрешила. Онзи човек беше Хари и Хари имаше белег зад лявото си ухо, сигурна съм в това. А сега, инспектор Хардкасъл, може би ще предпочетете да си отидете, вместо да седите тук и да твърдите, че лъжа.

Инспекторът стана веднага.

— Лека нощ, госпожо Райвъл. Просто трябва да размислите. Това е всичко.

Тя тръсна ядосано глава. Хардкасъл излезе. Веднага след като вратата се затвори след него, жената се промени до неузнаваемост. Възмущението й изчезна и видът й стана уплашен и объркан.

„Да ме забърка в това — промърмори. — Да ме забърка в тази каша… Не, няма да продължавам… Нямам намерение да си навличам неприятности заради когото и да било. Да ми приказва врели-некипели, да ме лъже, да ме мами! Чудовищно е! Отвратително! Няма да си мълча!“

Слезе долу с нестабилна походка, след това се реши, взе един чадър от ъгъла и излезе. Стигна до края на улицата, поколеба се за миг пред телефонната будка, после тръгна към пощата. Влезе вътре, поиска монета и отвори една от кабините. Набра централата, помоли да я свържат с някакъв номер и зачака.

— Говорете, моля.

И тя заговори:

— Ало? А, ти ли си… Обажда се Фло… Да, знам, че ми каза да не се обаждам, но се налага. Не беше почтено. Изобщо не ми обясни в какво се забърквам. Просто ми каза, че ще изпаднеш в трудно положение, ако идентифицират онзи човек. И през ум не ми е минавало, че ще се набъркам в убийство… Да, естествено очаквах да чуя това, но не ми каза и дума… Да, така е. Мисля, че и ти имаш нещо общо с тази работа. Виж какво, не смятам да търпя това, казвам ти… Имаше нещо, че ако помагаш на… Ако скриваш или прикриваш впоследствие, не знам как го казваха… Страх ме е, това е всичко. Казвам ти… Защо ме накара да им пиша за този белег? Сега се е оказало, че са му го направили преди година-две, а пък аз се кълна, че го е имал, когато ме е напуснал преди толкова време… Това е лъжесвидетелство и се наказва със затвор… не, няма смисъл да се мъчиш да ме разубеждаваш… Не… Да направиш услуга е едно… Да, знам. Знам, че ми плати, при това не кой знае колко… Добре, добре, ще те изслушам, но нямам намерение да… Добре, добре, ще си мълча… Какво каза?… Колко? Това са много пари. Откъде да съм сигурна, че ги имаш? Разбира се, че това променя нещата… Кълнеш ли се, че нямаш нищо общо?… Имам предвид убийството… Да, сигурна съм, че не би… Разбирам това, естествено… Понякога се забъркваш с разни типове и те стигат до по-далеч, отколкото ти се иска… знам, че не е твоя вината… Винаги говориш толкова убедително… Винаги си… Добре, ще помисля, но трябва да стане скоро. Какво ще кажеш за утре? Кога утре? Добре, добре… ще дойда, но никакви чекове. Може да ме излъжеш… Не знам защо трябва да продължавам да се забърквам още по-надълбоко с… Добре. Щом казваш… Не, не искам да се държа отвратително, но… Добре тогава.