Агата Кристи - Часовниците

— Много — съгласих се аз.

В този момент се появи Ингрид.

— Идва скоро — обяви тя. — Много скоро идва.

Излезе отново. Джералдин каза:

— Не я искаме много. Притеснява се за готвенето. Освен закуската трябва да прави само обяд. Вечер татко поръчва храна от ресторанта. Риба или нещо такова. Не истинска вечеря. — Гласът й прозвуча тъжно.

— А в колко часа обядваш обикновено, Джералдин?

— Искате да кажете в колко часа вечерям. За мен това е вечерята. Вечер само закусвам. Ами… когато Ингрид успее да сготви. Тя има доста странни представи за времето. Закуската трябва да е готова навреме, защото иначе татко се сърди. Понякога ям обедната вечеря в дванайсет, а понякога и в два, когато се случи. Ингрид казва, че дали ще ядеш, не зависело от това колко е часът, а от това дали храната е сготвена.

— Така е по-лесно, предполагам — казах аз. — А кога обядва… вечеря в деня на убийството?

— Тогава беше в дванайсет. В този ден от седмицата Ингрид излиза. Ходи на кино или на фризьор, а при мен идва госпожа Пери. Тя е ужасна. Потупва.

— Потупва? — Попитах аз леко озадачен.

— Ами да. По главата например и казва: „Ах, какво хубаво момиченце.“ С нея изобщо не можеш да си поговориш както трябва — добави Джералдин.

— На колко си години?

— На десет. И три месеца.

— Според мен много те бива да водиш интелигентен разговор.

— Това е защото трябва да говоря много с татко — обясни тя сериозно.

— Значи в деня на убийството си „вечеряла“ рано.

— Да. За да може Ингрид да измие и да излезе малко след един.

— И онази сутрин пак си седяла край прозореца и си гледала хората по улицата?

— Да. През част от времето. По-рано, към десет, решавах кръстословица.

— Чудех се дали е възможно да не си видяла как господин Къри пристига в къщата.

Джералдин поклати глава.

— Не, не съм. Наистина е странно.

— Може би е дошъл много рано?

— Не е звънял на входната врата. Щях да го видя.

— Може да е минал през градината. От другата страна на къщата.

— О, не. Там има други къщи и хората не обичат някой да се разхожда из дворовете им.

— Предполагам, че си права.

— Поне да знаех как изглежда — каза тя.

— Беше доста възрастен. На около шейсет години. Гладко избръснат и с тъмносив костюм.

Джералдин поклати глава.

— Изглежда, е бил ужасно обикновен — отбеляза неодобрително.

— Както и да е. А ще ти е трудно ли да си спомняш кое в кой ден се е случило?

— Никак — прие тя предизвикателството. — Помня всичко, което стана онази сутрин. Знам кога дойде госпожа Рак и кога си отиде.

— Това е прислужничката, нали?

— Да, тя си влачи краката като рак. Има малко момче. Понякога го води със себе си, но онзи ден беше сама. Госпожица Пебмарш излиза към десет. Ходи да учи децата в училището за слепи. Госпожа Рак си отива към дванайсет. Понякога изнася пакет, който не е внесла. Предполагам, че си взема сирене, масло и такива неща, защото госпожица Пебмарш не вижда. Знам много добре какво се случи онзи ден, защото с Ингрид се бяхме скарали и тя не ми говореше. Уча я английски думички и тя искаше да знае какво се казва на сбогуване. Каза ми го на немски. Auf Wiedersehen.

Знам го, защото веднъж ходих в Швейцария и хората там го казваха. Казваха и Gruss Got. Ако това се каже на английски, ще звучи грубо.

— А ти какво каза на Ингрид?

Джералдин започна да се смее. Опита се да отговори, но смехът й пречеше. Най-накрая се успокои достатъчно.

— Казах й: „Я се пръждосвай оттук!“ Тя го казала на госпожица Булстроуд от съседния апартамент и съседката беше побесняла! Ингрид разбра какво съм направила и ми се разсърди. Одобрихме се чак следобед на следващия ден.

Аз обмислих тази информация.

— Значи през повечето време стоя тук с бинокъла?

Тя кимна.

— Така че съм сигурна, че господин Къри не е влязъл през предната врата. Може да е влязъл през нощта и да се е скрил на тавана. Може ли да е направил така?

— Всичко е възможно — отговорих аз, — но точно това не ми се струва вероятно.

— И аз мисля така — съгласи се Джералдин. — Нали е щял да огладнее? Как би могъл да помоли госпожица Пебмарш да му даде закуска, ако се е криел от нея?

— Значи никой не е идвал до къщата? Някой с кола — търговец, който и да било?

— Бакалинът идва в понеделник и четвъртък — каза Джералдин, — а млякото носят в осем и половина сутринта.

Това дете беше цяла енциклопедия.

— Другите неща госпожица Пебмарш си купува сама. Никой не е ходил при нея, освен пикапа на пералнята. Беше някаква друга пералня.