Агата Кристи - Часовниците

— Опита ли да направи това и с вас?

— Да, опита, но не му дадох нищо.

— Защо? Нямахте му доверие още от самото начало ли?

— Ами… Аз не се доверявам на никого. Имах опит с мъжете в това отношение и преди това. Както и да е, не исках той да влага парите ми в каквото и да било. Можех и сама да се грижа за спестяванията си. Ако държиш парите със собствените си ръце, винаги ще знаеш, че са твои! Виждала съм прекалено много измамени глупачки.

— А кога поиска да вложи парите ви? Преди да се ожените или след това?

— Струва ми се, че намекна нещо такова, преди да се оженим, но аз не реагирах и той веднага заговори за друго. След като се оженихме, ми спомена за някаква много добра възможност, която му се била отворила.

Казах му: „Не става“. Не само защото му нямах доверие, но и защото знам, че много често, когато мъжете си мислят, че са намерили някаква „много добра възможност“, се оказват измамени.

— Съпругът ви имал ли е неприятности с полицията?

— Не се безпокоеше за това. Жените обикновено не желаят да се разбере, че са били измамени. Само че последния път, изглежда, нещата не стояха точно така. Онази беше образована и нямаше да може да я преметне толкова лесно.

— И тя забременя, така ли?

— Да.

— Случвало ли се е и друг път?

— Мисля, че да. Честно казано, не знам какво го е накарало да заживее така. Дали само заради парите, или защото е бил от онези, които, освен че не могат без жени, нямат нищо против и някой друг да плаща за удоволствията им.

В гласа й нямаше горчивина.

— Обичахте ли го, госпожо Райвъл? — Попита Хардкасъл.

— Не знам. Наистина не знам. Сигурно… След като съм се омъжила за него…

— Извинете ме… Вие имахте ли истински брак?

— Честно казано, не знам. Да, бяхме сключили брак. И църковен, но не съм сигурна дали не се е женил и друг път, под различно име може би. Когато се омъжих за него, се казваше Хари Касълтън. Мисля, че това не беше истинското му име.

— Хари Касълтън, така ли?

— Да.

— И живяхте в онова градче… Шиптън Бойз… Колко време?

— Около две години. Преди това бяхме в Донкатър. Не мога да кажа, че се изненадах, когато се върна при мен и ми сервира онова. Тогава вече знаех, че не е стока. Просто не можех да повярвам, защото изглеждаше толкова почтен! Истински джентълмен.

— И какво се случи след това?

— Каза ми, че трябва да се махне веднага. Аз му отговорих, че не го спирам, че може да върви, където иска, и че не мога да търпя всичко това. Дадох му десет лири — добави замислено. — Само това имах. Нямал пари… Оттогава не съм го виждала, нито чувала. До днес. Или докато видях снимката във вестника.

— Имаше ли някакви особени белези? От операция или нещо такова?

Тя поклати глава.

— Струва ми се, че не.

— Някога използвал ли е името Къри?

— Къри? Не, не мисля. Поне аз не знам.

Хардкасъл й подаде визитната картичка.

— Намерихме това в джоба му.

— Значи продължава да твърди, че е застрахователен агент — отбеляза тя. — Предполагам, че използва… че е използвал най-различни имена.

— Казахте, че не сте го виждали от петнайсет години?

— И картичка за Коледа не ми е изпращал — каза госпожа Райвъл с насмешка. — Предполагам, че дори не е знаел къде съм. След като се разделихме, се върнах на сцената за известно време. Участвах в турнета предимно. Не живеех кой знае колко добре и махнах името Касълтън. Станах отново Мерлина Райвъл.

— Мерлина… това не е истинското ви име, предполагам?

Тя поклати глава и се усмихна весело.

— Аз го измислих. Необикновено е. Истинското ми име е Флоси Гап. Кръстили са ме Флорънс, но всички ме наричат Флоси или Фло. Флоси Гап — не звучи много романтично, нали?

— С какво се занимавате сега? Все още ли играете, госпожо Райвъл?

— Рядко — отговори тя.

Хардкасъл прояви такт.

— Разбирам.

— Понякога се занимавам с дребни работи на хонорар… Помагам при тържества и други подобни. Не е лошо. Поне се срещам с хора. Понякога ножът опира до кокала.

— Значи не сте чували нищо за Хари Касълтън, след като се разделихте?

— Нито дума. Помислих си, че е заминал в чужбина… Или че е умрял.

— Единственото, което остава да ви попитам, госпожо Райвъл, е дали имате представа защо Хари Касълтън е дошъл в този район?

— Не, разбира се, че нямам представа. Изобщо не знам какво е правил през цялото това време.

— Възможно ли е да е продавал фалшиви застраховки или нещо подобно?

— Не знам. Не ми се струва кой знае колко вероятно. Хари винаги е бил много внимателен и не би се захванал с нещо, за което ще се наложи да отговаря. По-скоро пак е било някаква история с жени.