Агата Кристи - Часовниците

— Не мисля, че си забелязала подобно нещо, мила — отсече съпругът й. — Аз също не съм.

— Тази жена е готова да каже, че е видяла всичко — изръмжа Хардкасъл, когато отново се качиха в колата.

— Значи не смяташ, че е познала човека от снимката?

Инспекторът поклати глава.

— Съмнявам се. Иска й се да го е виждала. Познавам този тип свидетели много добре. Когато я притиснах да каже нещо по-конкретно, не можа да си спомни нищо, нали?

— Не можа.

— Разбира се, не изключвам възможността да е седяла срещу този човек в автобуса, но ако питаш мен, просто си фантазира. Ти как смяташ?

— Същото.

— Не научихме много — въздъхна Хардкасъл. — Е, има и някои странни неща. Например чудно ми е защо госпожа Хеминг, колкото и да е погълната от котките си, знае толкова малко за съседката си госпожица Пебмарш. И да реагира с такова безразличие на вестта за убийството…

— Тя е апатична жена.

— Тя е разсеяна жена — каза Хардкасъл. — От онези, край които могат да стават кражби, обири, убийства и те няма да забележат нищо.

— Добре се е оградила. Тази тел и храсталаците не й позволяват да вижда какво става извън двора й.

Стигнаха до полицейския участък. Хардкасъл се усмихна и каза:

— Е, сержант Лам, мога да те освободя от дежурство.

— Няма ли да ходим при още някого?

— Не в момента. По-късно трябва да отида на още едно място, но няма да те взема със себе си.

— Е, благодаря ти за тази сутрин. Можеш ли да помолиш някого да препише бележките ми на машина? — Колин му ги подаде. — Каза, че предварителното следствие ще е вдругиден. В колко часа?

— Единайсет.

— Добре, ще се върна за него.

— Заминаваш ли?

— Утре трябва да отида до Лондон. Да предам доклада си.

— Мога да се досетя на кого.

— Нямаш право да се досещаш за такива неща.

Хардкасъл се усмихна.

— Предай на старото момче много поздрави.

— Освен това може би ще отида да се консултирам със специалист.

— Специалист? Какъв специалист? Какво ти е?

— Нищо. Само мозъкът ми е малко бавен. Нямах предвид лекар специалист. Специалист в твоята област.

— От Скотланд Ярд?

— Не. Частен детектив. Приятел на баща ми. И мой. Тази твоя фантастична история е точно в неговата област. Ще му допадне и ще го освежи. Имам чувството, че има нужда от това.

— Как се казва?

— Еркюл Поаро.

— Чувал съм за него. Мислех си, че е умрял.

— Не е. Но имам чувството, че е отегчен. Това е по-лошо.

Хардкасъл го погледна с любопитство.

— Странен човек си ти, Колин. Имаш такива странни приятели.

— Ти също си в това число — отговори Колин Лам и му се усмихна.

След като се раздели с Колин, инспектор Хардкасъл погледна четливо изписания адрес в бележника си и кимна. После го прибра в джоба си и се зае с обикновените си полицейски задачи.

Денят се оказа тежък за него. Изпрати да му донесат кафе и сандвичи, след което изслуша доклада на сержант Крей — не бяха открили нищо полезно. Никой от гарата и автогарата не беше разпознал убития по снимката. Лабораторните изследвания на дрехите му не доведоха до нищо. Костюмът очевидно бе ушит от добър шивач, но етикетът с името му беше махнат. Може би господин Къри държеше на анонимността си? Или убиецът?

Но най-сигурните резултати щяха да дойдат от изследванията на зъбния статус — нужните материали бяха разпратени, където трябва — макар че изследванията отнемаха доста време. Ако, разбира се, господин Къри не беше чужденец. Хардкасъл се замисли върху това. Не беше изключено убитият да е французин. От друга страна, дрехите му определено не бяха френски. Но и нямаше етикети от обществена пералня.

Хардкасъл не бързаше. Идентификацията на труповете много често беше бавна и трудна работа, но в края на краищата винаги се намираше някой, който да ги разпознае — зъболекар, лекар, хазяйка, някой от обществената пералня. Снимката щеше да бъде разпратена по полицейските участъци, за да се публикува във вестниците. Рано или късно истинската самоличност на убития щеше да стане известна.

Междувременно инспекторът имаше да върши много неща, и то не само във връзка с този случай. Остана на работното си място до пет и половина. Тогава погледна часовника си и реши, че е време да се обади, където трябва.

Сержант Крей му бе докладвал, че Шийла Уеб днес е била на работа в бюрото на госпожица Мартиндейл, че в пет трябвало да отиде да работи с професор Парди в хотел „Кърлю“ и че е малко вероятно да свърши преди шест и половина.