Агата Кристи - Часовниците

— Предполагам, че няма нищо общо от ваша гледна точка, госпожо Лоутън, но виждате ли, обстоятелствата са доста необикновени.

— Какво искате да кажете? Какви необикновени обстоятелства?

— Госпожица Уеб е отишла в онази къща вчера, защото някой изрично е настоял по телефона да отиде лично тя. Този някой е искал именно тя да се окаже на местопрестъплението. Може би — инспекторът замълча за миг — този човек й е имал зъб за нещо.

— Не мога да си го представя. Шийла е чудесно и мило момиче.

— Да — съгласи се Хардкасъл. — Аз самият мисля така.

— И не мога да допусна, който и да било да говори противното! — добави войнствено лелята.

— Точно така. — Хардкасъл продължаваше да се усмихва добродушно. — Но не можете да не се съгласите, госпожо Лоутън, че някой е искал да постави племенницата ви в неприятно положение. Искал е тя да се окаже в къщата, в която има току-що убит човек. Това не е обикновена шега.

— Искате да кажете… искате да кажете, че някой е желаел да я обвинят в убийство? О, не, не мога да повярвам такова нещо!

— Наистина е трудно за вярване — съгласи се инспекторът, — но трябва да сме съвсем сигурни и да изясним нещата докрай. Възможно ли е да има някой младеж, който е влюбен в нея, а тя не му обръща внимание?

Понякога младите вършат безразсъдни неща и са много отмъстителни, особено ако са неуравновесени.

— Не мисля, че може да има нещо такова — отговори госпожа Лоутън, намръщено присви очи и се замисли. — Имаше едно-две момчета, с които Шийла дружеше, но нищо сериозно. Не е имала постоянен приятел.

— Може би е имала, докато е била в Лондон? — предположи инспекторът. — Вероятно не знаете много добре с кого е дружала там?

— Може и така да е… Затова ще трябва да попитате нея, инспекторе. Аз лично не съм чувала за каквито и да било неприятности.

— Може да е било и някое друго момиче. Не е изключено някоя от съквартирантките й да е изпитвала ревност към нея.

— Би могло — отговори госпожа Лоутън неуверено — да има някое момиче, което да иска да й отмъсти за нещо. Но чак убийство…

Това беше умна забележка и Хардкасъл си даде сметка, че събеседничката му в никакъв случай не е глупава жена.

— Знам, че звучи невероятно — каза той бързо, — но пък и цялата тази работа е невероятна.

— Сигурно е бил някой луд — предположи тя.

— Дори зад лудостта се крие някаква определена идея. Нещо, което я е предизвикало и я поддържа. Тъкмо затова ви попитах за родителите на Шийла Уеб. Ще се изненадате, като ви кажа колко често мотивите се коренят в миналото. Тъй като родителите на Шийла са починали, когато тя е била съвсем малка, от нея няма да мога да науча кой знае какво за тях. Затова се обръщам към вас.

— Разбирам. Добре, добре…

Хардкасъл долови, че притеснението и неувереността отново се появяват в гласа й.

— Едновременно ли са умрели? При злополука например?

— Не, нямаше злополука.

— Значи от естествена смърт?

— Да… виждате ли, всъщност не знам точно…

— Струва ми се, че би трябвало да знаете малко повече, отколкото ми казвате, госпожо Лоутън. — Той се осмели да изкаже предположение: — Може би са били разведени… или нещо такова?

— Не, не бяха разведени.

— Слушайте, госпожо Лоутън, не може да не знаете от какво е починала сестра ви!

— Не виждам какво… Искам да кажа, много е трудно да… да ровим в миналото. По-добре да не ровим. — В гласа й се появи объркване и отчаяние.

Хардкасъл я изгледа изпитателно и след малко тихо каза:

— Може би Шийла Уеб е била незаконно дете?

Веднага долови облекчението и едновременно с това ужасът, които се изписаха на лицето й.

— Шийла не е мое дете — каза тя.

— Тя е незаконородено дете на сестра ви, нали?

— Да. Но самата Шийла не знае това. Никога не съм й го казвала. Казах й, че родителите й са умрели, когато е била малка… Разбирате ли?…

— Да, да. Разбирам — отвърна инспекторът. — И ви уверявам, че ако престъплението не е свързано по някакъв начин с това, няма да има нужда да задавам подобни въпроси на племенницата ви.

— Искате да кажете, че няма нужда да й го казвате?

— Освен ако няма пряка връзка със случая, което ми се струва малко вероятно. Но трябва да ми съобщите всички факти, които са ви известни, госпожо Лоутън. Аз ви обещавам, че ще направя възможното те да си останат между нас.

— Никак не беше приятно — започна жената.

— В началото се чувствах много объркана. Сестра ми беше много умна… Стана учителка и се справяше много добре. Уважаваха я и я ценяха. Беше последният човек, за когото бихте си помислили, че може да…