Агата Кристи - Часовниците

— И затова ли все още се навърташ около военноморската база в Портълбъри?

— Да. Известни са ни двата края на операцията — в Лондон и в базата. Знаем къде и кога Ларкин е получавал парите си. Но между двата края действа една много добра организация. За нея трябва да научим повече, защото именно там е същината на всичко. Някъде съществува център, който планира нещата до съвършенство. Следите, които остават, са объркани и неясни.

— А защо Ларкин е правел това? — Попита Хардкасъл с любопитство. — Да не би да е бил някакъв политически идеалист? Егоист? Или само за пари?

— Не, не е идеалист. По-скоро за пари.

— Ако е така, не можахте ли да го пипнете по-рано? Нали е харчел тези пари? Не ги е мариновал в буркани предполагам?

— О не. Пилееше доста. Всъщност пипнахме го по-рано, отколкото беше официално обявено.

Хардкасъл кимна с разбиране:

— Решили сте да го използвате още малко, нали?

— Да. Преди да го заловим, успя да предаде доста ценни сведения. След това му подхвърлихме други, също ценни на пръв поглед, и го оставихме да предаде и тях. В нашите служби сме свикнали да се примиряваме с мисълта, че от време на време ни смятат за глупаци.

— Не мисля, че бих се занимавал с работата ти, Колин — изрече Хардкасъл замислено.

— Не е толкова страшна, колкото си мислят хората. — Отвърнах аз.

— Истината е, че през повечето време е удивително скучна. Но има нещо отвъд това. В наши дни човек мисли, че нищо не е достатъчно секретно. Ние знаем техните тайни, те знаят нашите. Много често нашите агенти са техни агенти, а техните агенти са наши агенти. В крайна сметка е истински кошмар да разбереш кой кого мами. Понякога си мисля, че всички знаят тайните на всички останали и по някакво негласно споразумение се правят, че не ги знаят.

— Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш — кимна замислено Хардкасъл и ме изгледа с любопитство.

— Мога да разбера какво правиш в Портълбъри, но все пак Кроудийн е на осемнайсет километра от там.

— Търся полумесеци — отговорих аз.

— Полумесеци? — Хардкасъл изглеждаше озадачен.

— Да. Или луни. Нови луни, изгряващи луни… Започнах издирването в Портълбъри. Там има кръчма, наречена „Пълнолуние“. Доста време загубих около нея. В началото ми звучеше добре. Освен нея има още „Изгряваща луна“, „Луна и звезди“, „Веселият сърп“, „Кръст и полумесец“ — това беше в едно селце на име Сиймийд. Не се добрах до нищо. След това преминах изцяло на полумесеците. В Портълбъри има няколко и от тях.

Видях обърканото изражение на Дик и се разсмях:

— Не ме гледай, сякаш съм полудял, Дик. Търся нещо съвсем реално.

Извадих портфейла си и му показах парчето хартия. Това беше обикновена хотелска бланка за писма, на която беше надраскано нещо.

— Намерихме това в портфейла на един човек на име Ханбъри. Той свърши много работа при залавянето на Ларкин. Беше добър, много добър. Блъсна го кола. Никой не е успял да види номера. Не знам какво означава тази рисунка, но Ханбъри я е направил или прекопирал отнякъде. Смятал, че е нещо важно. Може да му е дошла някоя идея. Може да е видял или чул нещо, свързано с луна или полумесец, числото шейсет и едно и буквата „М“. След смъртта му с всичко това се заех аз. Все още не знам какво търся, но съм дяволски сигурен, че има нещо важно. Не знам какво означава тази цифра, нито какво означава буквата. Търсих в кръг от Портълбъри навън. Три седмици безплодно търсене. Кроудийн е следващото място. Това е всичко. Честно казано, Дик, не очаквам да открия тук това, което търся. Има само едно нещо, което напомня полумесец. „Уилбрахъм Кресънт“. Смятах да се разходя до номер шейсет и едно, за да го огледам и след това да ти се обадя, за да проверя дали можеш да ми кажеш нещо интересно. Ето затова бях отишъл там, но не успях да открия номера!

— Както ти казах, на шейсет и едно живее местен строител.

— Но не такъв търся аз. Възможно ли е при него да има работници чужденци?

— Не е изключено. Доста хора наемат чужденци напоследък. Ако е така, трябва да са регистрирани. Утре ще погледна и ще ти кажа.

— Благодаря ти, Дик.

— Сутринта ще намина през двете съседни къщи, за да задам дежурните въпроси. Дали са виждали някого и така нататък. Смятам да се отбия и в онази на номер деветнайсет. Ако искаш, мога да те взема с мен.

Съгласих се с готовност.

— Аз ще съм сержант Лам и ще водя стенографски протокол.

На следващата сутрин отидох в полицията в девет и половина и заварих приятеля си побеснял. Когато най-накрая освободи нещастния подчинен, на когото се караше, попитах какво се е случило. За миг ми се стори, че Хардкасъл изръмжа: