Агата Кристи - Часовниците

— Разбира се, не бих могла да съм абсолютно сигурна. Не познавам тази жена. Но все пак не виждам какъв е смисълът да върши нещо такова. Да не би да са си направили някаква глупава шега?

— Нещо по-сериозно от това, госпожице Мартиндейл. Пебмарш или който се е обадил, обясни ли защо непременно иска да отиде госпожица Шийла Уеб?

Мартиндейл се замисли за миг:

— Струва ми се спомена, че и преди е работила за нея.

— А това вярно ли е?

— Шийла каза, че не помни такова нещо. Но не беше съвсем сигурна, инспекторе. Момичетата излизат да работят навън много често и посещават най-различни домове. Може и да е забравила, ако е била там преди няколко месеца. Както ви казах, не беше напълно сигурна. Думите й бяха, че не може да си спомни да е ходила там. Но дори и да са се пошегували, не виждам каква е причината за вашия интерес.

— Ще стигна и до нея. Когато госпожица Уеб се е явила на „Уилбрахъм Кресънт“, номер деветнайсет, тя е влязла направо във всекидневната. Според нея така й е било наредено. Вярно ли е това?

— Напълно. Госпожица Пебмарш каза, че можела малко да закъснее и в такъв случай Шийла трябвало да влезе и да я изчака вътре.

— Когато Шийла Уеб е влязла във всекидневната — продължи Хардкасъл, — на пода е заварила мъртвец.

Мартиндейл го изгледа.

— Мъртвец ли казахте, инспекторе?

— Да. Убит човек. Намушкан с нож, ако трябва да съм точен.

— Боже мой! — възкликна тя. — Това момиче трябва доста да се е разстроило!

Изглежда госпожица Мартиндейл имаше склонност да подценява нещата.

— Името Къри говори ли ви нещо, госпожице Мартиндейл? Господин Р. Х. Къри.

— Не, нищо.

— От застрахователна компания „Метрополис Провиншъл“.

Жената продължи да клати глава.

— Сега разбирате ли дилемата ми? Според думите ви госпожица Пебмарш се е обадила тук и изрично е поискала да изпратите в дома й Шийла Уеб в три часа. Пебмарш отрича да е правила подобно нещо. Шийла Уеб отива там и заварва труп… — Дик замълча с надежда.

Госпожица Мартиндейл го погледна с недоумение.

— Струва ми се невероятно.

Хардкасъл въздъхна и стана.

— Приятно е тук — каза учтиво. — Предполагам, че от доста време сте в този бизнес?

— От петнайсет години. Потръгна много добре. Започнахме на дребно, но сега имаме толкова работа, че едва смогваме. Имам осем момичета и те не остават свободни нито за минута.

— Както виждам, занимавате се и с литература. — Хардкасъл гледаше снимките на стената.

— С това започнах. Много години бях секретарка на известния автор на трилъри Гари Грегсън. Всъщност създадох това бюро с неговото наследство. Познавах доста от приятелите му писатели и те ме препоръчваха на други. Добре знаех какви са изискванията им и това се оказа полезно. Освен машинопис тук предлагаме и най-различни други услуги, например справки и проучвания за дати, цитати, правни въпроси, полицейски методи, подробности за действието на различни отрови и така нататък. Издирваме и чуждестранни имена, адреси и ресторанти, ако действието на романа се развива в чужбина. По-рано читателите не са се интересували толкова от точността, колкото в наши дни — сега не пропускат да посочат грешките. — Тя замълча.

— Сигурен съм, че имате всички основания да сте доволни от успехите си.

Той тръгна към вратата, аз му отворих и излязохме.

В другото помещение трите момичета се готвеха да си вървят и слагаха капаците на пишещите машини. Секретарката Една гледаше мрачно обувката в едната си ръка и счупения й ток в другата.

— Купих ги едва преди месец — оплакваше се тя. — И никак не са евтини. Заради онази проклета решетка до сладкарницата на ъгъла. Стъпих върху нея и ето ти сега. Трябваше да си събуя обувките и да дойда тук боса с двете кифли, а как ще се кача на автобуса, за да се прибера, умът ми не го побира!

В този момент ни забеляза и бързо скри компрометиращата обувка, като хвърли притеснен поглед към госпожица Мартиндейл, която, по всичко личеше, не беше от жените, които одобряват високите токчета.

Самата тя носеше ниски обувки.

— Благодаря, госпожице Мартиндейл — каза Хардкасъл. — Съжалявам, че ви отнех толкова време. Ако нещо друго ви дойде наум…

— Естествено — прекъсна го тя доста рязко.

Когато се качихме в колата, казах:

— Въпреки подозренията ти версията на Шийла Уеб се оказва съвсем истинска.

— Добре, добре — отговори Дик. — Засега печелиш.

— Мамо! — извика Ърни Къртин от прозореца, като за малко престана да движи металната играчка нагоре-надолу и да свисти и бръмчи като космически кораб, полетял към Венера. — Мамо! К’во ще кажеш, а?