Агата Кристи - Часовниците

— Всичко това е безумно — нетърпеливо изрече жената. — Значи смятате, че този… как му беше името… Къри е донесъл часовниците със себе си?

— Не виждам как би могъл да ги донесе — отговори инспектор Хардкасъл. — Не би могъл да ги пренесе в джобовете си. Госпожице Пебмарш, искам да помислите внимателно и да ми кажете дали можете да свържете с нещо тези часовници, и по-специално времето, което показват — четири и тринайсет. Някакви предположения?

Тя поклати глава…

— Имам чувството, че всичко това е дело на побъркан човек или, че някой е сбъркал адреса. Но дори и това не обяснява всичко. Не, инспекторе, не мога да ви помогна.

В стаята надникна млад униформен полицай. Хардкасъл отиде при него във вестибюла и след това излезе навън, където размени няколко думи с хората си.

— Вече можете да изпратите момичето вкъщи — каза им. — Адресът е Палмърстоун Роуд, номер четиринайсет.

После се върна в трапезарията. През отворената врата на кухнята се чуваше как госпожица Пебмарш мие нещо на чешмата. Той влезе при нея.

— Ще трябва да взема тези часовници, госпожице Пебмарш. Ще ви оставя разписка за тях.

— Нямам нищо против, инспекторе. Казах ви, че не са мои.

Хардкасъл се обърна към Шийла Уеб:

— Можете да си вървите, госпожице Уеб. Ще ви изпратят с наша кола.

Шийла и Колин станаха.

— Колин, придружи я до колата, ако обичаш — каза Хардкасъл и започна да пише разписка.

Колин и Шийла излязоха от къщата и тръгнаха по пътеката към улицата. Изведнъж тя спря.

— Забравих си ръкавиците… Оставих ги на…

— Ще се върна да ги взема.

— Не, аз помня точно къде ги оставих. Сега вече няма значение. Нали го махнаха.

Тя изтича назад и се върна след малко.

— Съжалявам, че се държах така глупаво…

— Всеки би се държал така на ваше място — отбеляза Колин.

Хардкасъл дойде при тях, когато Шийла се качи в колата. След като потегли, инспекторът се обърна към младия полицай:

— Искам внимателно да опаковате часовниците от всекидневната и да ги приберете. Без стенния и този с кукувицата.

Даде още няколко нареждания и се обърна към Колин:

— Ще отида на някои места. Искаш ли да дойдеш.

— Нямам нищо против — отговори той.

— Къде отиваме? — попитах аз инспектор Хардкасъл.

Вместо да ми отговори, той нареди на шофьора:

— Машинописно бюро „Кавендиш“. На Палас Стрийт към Еспланадата, вдясно.

— Да, сър.

Колата потегли. Вече се беше насъбрала доста голяма тълпа, която наблюдаваше с интерес. Оранжевият котарак все още седеше на колоната на съседната къща „Диана Лодж“. Вече не се миеше, седеше прав и леко клатеше опашка, загледан над главите на тълпата с онова пълно презрение към човешкия род, което е характерно само за котките и камилите.

— Най-напред в бюрото за машинописни услуги, а после при домашната прислужничка — каза Хардкасъл, — защото времето напредва. — Той погледна часовника си. — Минава четири — След това замълча за миг и добави: — Доста хубаво момиче.

— Наистина — съгласих се аз.

Той ме погледна насмешливо:

— Но разказа забележителна история. Колкото по-бързо я проверим, толкова по-добре.

— Предполагам не мислиш, че…

Той ме прекъсна:

— Винаги се интересувам от хората, които откриват трупа.

— Но това момиче беше полудяло от страх! Ако я беше чул как пищи…

Той отново ме изгледа насмешливо и повтори, че била много хубава.

— А ти как се оказа на „Уилбрахъм Кресънт“, Колин? Наслаждаваше се на викторианската архитектура ли? Или си имал някаква цел?

— Имах цел. Търсех номер шейсет и едно. И не можах да го открия. Може би не съществува?

— Съществува. Номерата стигат до осемдесет и осем, ако не се лъжа.

— Но, Дик, аз стигнах до номер трийсет и пет и „Уилбрахъм Кресънт“ просто свърши.

— Външните хора винаги се объркват. Ако беше свил надясно по Олбани Роуд и след това още веднъж надясно, щеше да попаднеш в другата половина на квартала. Къщите са с гръб една към друга. Дворовете са разделени с ограда.

— Разбирам — казах аз, когато ми обясни това особено географско разположение по-подробно. — Като прословутите лондонски квадратни площади. Например Онсло. Или Кадуган. Тръгваш от единия край и изведнъж името се променя. Дори шофьорите на такси се объркват. Както и да е. Значи съществува номер шейсет и едно. Имаш ли представа кой живее там?

— На шейсет и едно? Чакай да помисля… Да, би трябвало да е Бланд, строителят.