Агата Кристи - Часовниците

— Или вие сте полудял, инспекторе, или аз. Уверявам ви, че нямам часовник от дрезденски порцелан, нито пък часовник, на който пише… какво казахте? Розмари? Нито часовник от дубле, нито… какъв казахте?

— Сребърен часовник колесница — повтори Хардкасъл машинално.

— Нямам и такъв. Ако не вярвате, можете да попитате жената, която идва да чисти. Казва се госпожа Къртин.

Инспектор Хардкасъл се стресна. Гласът на госпожица Пебмарш звучеше съвсем убедително. Той замълча за миг, за да събере мислите си, и се изправи.

— Госпожице Пебмарш, моля ви да ме придружите до съседната стая.

— Разбира се. Честно казано, аз самата бих искала да видя тези часовници.

— Да видите? — повтори учудено той.

— Да проверя би била по-точната дума — отговори тя, — но дори и слепите хора, инспекторе, понякога използват изрази, които не отразяват съвсем точно способностите им. Когато казвам, че искам да видя тези часовници, всъщност имам предвид, че ще ги опипам.

Инспектор Хардкасъл излезе от кухнята, прекоси малкия вестибюл и влезе във всекидневната, следван от госпожица Пебмарш. Специалистът по отпечатъците вдигна очи към него.

— Почти свърших, сър — каза той. — Вече можете да правите тук каквото пожелаете.

Хардкасъл кимна, взе малкия пътнически часовник, на който бе написано „Розмари“, и го сложи в ръката на госпожица Пебмарш. Тя го опипа внимателно.

— Това е обикновен туристически часовник — каза.

— С кожен калъф. Инспектор Хардкасъл, той не е мой и мога да кажа, че когато излязох от къщи в един и половина, не беше тук. Почти съм сигурна в това.

Инспекторът пое от нея часовника и внимателно сложи в ръката й другия — от дрезденски порцелан.

— Внимавайте с този — предупреди я. — Чуплив е.

Милисънт Пебмарш го опипа внимателно с дългите си деликатни пръсти и отново поклати глава:

— Трябва да е много хубав, но не е мой. Къде казахте, че е бил?

— В десния край на рафта над камината.

— Там трябва да е единият от двата порцеланови свещника — каза жената.

— Да — потвърди Хардкасъл, — наистина има свещник, но той е дръпнат в края.

— Споменахте за още един часовник.

— Има още два.

Хардкасъл пое часовника от дрезденски порцелан и сложи в ръката й часовника от дубле. Тя го опипа бързо и му го върна.

— Не. И този не е мой.

Най-накрая й подаде сребърната колесница, но тя му върна и нея.

— В тази стая бяха само големият стенен часовник в ъгъла до прозореца…

— Точно така. — … и часовникът с кукувица до вратата.

Хардкасъл не знаеше какво да каже. Той погледна изпитателно жената пред себе си. Увереността, че тя не може да отвърне на погледа му, го изпълваше с допълнително спокойствие. Челото й леко се сбърчи. Беше объркана.

— Не мога да разбера — каза тя рязко. — Просто не мога да разбера.

Протегна едната си ръка и като се ориентира за местоположението си в стаята, се отпусна върху канапето.

Хардкасъл вдигна поглед към специалиста по отпечатъците, който все още стоеше до вратата.

— Провери ли тези часовници?

— Проверих ги, сър. Няма отпечатъци по нито един от тях. На такъв материал биха се забелязали и с просто око. Между другото никой от тях не е навит и всички показват едно и също време — четири и тринайсет минути.

— А в стаята?

— Има три или четири различни отпечатъка, женски, струва ми се. Съдържанието на джобовете е ето там. Той кимна по посока на малката купчинка върху масата. Хардкасъл се приближи и я огледа. Имаше портфейл със седем лири и десет шилинга, няколко дребни монети, копринена носна кърпичка без инициали, флакон хапчета за храносмилане и визитна картичка.

Хардкасъл се наведе и я прочете:

Р. Х. Къри

„Метрополис & Провиншъл“

застрахователна компания,

Денвърс Стрийт 7. Лондон.

След това се върна при госпожица Пебмарш.

— Очаквахте ли човек от застрахователна компания, госпожица Пебмарш?

— Застрахователна компания? Не, разбира се.

— „Метрополис & Провиншъл“ — добави инспектор Хардкасъл.

Госпожица Пебмарш поклати глава.

— Никога не съм чувала за нея.

— Не сте имали намерение да сключвате някаква застраховка, така ли?

— Не, не съм. Застрахована съм срещу пожар и кражба при застрахователно дружество „Джоув“, което има клон наблизо. Нямам лична застраховка. Нямам близки роднини и наследници, така че е безпредметно да правя застраховка „Живот“.

— Разбирам — каза Хардкасъл. — Името Къри говори ли ви нещо? Господин Р. Х. Къри?