Агата Кристи - Часовниците

— Има един голям стенен часовник в ъгъла и един с кукувица на стената. Тя се показва и вика „Ку-ку“. Понякога може да ти изкара акъла. Изобщо не съм ги пипала — побърза да добави. — Госпожица Пебмарш обича да ги навива сама.

— Нищо не се е случило с тях — успокои я инспекторът. — Сигурна ли сте, че в стаята бяха само тези двата?

— Разбира се! Какви други да има?

— Нямаше ли един сребърен часовник с форма на колесница? Или малък от френско злато? Или порцеланов с цветя, на рафта над камината? Или един с кожен калъф, на който пише „Розмари“?

— Нямаше нищо такова.

— Ако са били там, щяхте да ги забележите, нали?

— Естествено, че щях да ги забележа.

— Всички тези часовници бяха около един час по-напред от големия стенен часовник и онзи с кукувицата.

— Може да са били от чужбина — поясни свидетелката. — Веднъж с мъжа ми ходихме до Италия и Швейцария с автобус и там времето беше цял час напред. Сигурно има нещо общо с Общия пазар. Не искам и да знам за този Общ пазар, мъжът ми — също. Англия си е достатъчно добра и без това.

Инспектор Хардкасъл реши да не навлиза в политиката.

— Можете ли да си спомните кога точно напуснахте къщата на госпожица Пебмарш тази сутрин?

— В дванайсет и четвърт май — отговори тя.

— Госпожица Пебмарш беше ли си у дома по това време?

— Не, не беше се върнала още. Обикновено си идва някъде между дванайсет и дванайсет и половина. Различно.

— А кога излезе от къщи?

— Преди аз да отида. В десет часа.

— Е, благодаря ви, госпожо Къртин.

— Странна е тая работа с часовниците — отбеляза тя. — Може госпожица Пебмарш да е ходила на някоя разпродажба. Антики са нали? Както ги описахте, на такива ми приличат.

— Госпожица Пебмарш ходи ли по разпродажби?

— Преди четири месеца от една такава си купи китеник. В много добро състояние и много евтино, както ми каза. И пердета. Трябваше да се скъсят, но бяха като нови.

— Но обикновено не купува разни старинни неща — картини, порцелан и така нататък?

Жената поклати глава.

— Не съм виждала такова нещо, но кой знае… Като отидеш на разпродажба… Искам да кажа, че можеш да си изгубиш ума. Като се прибереш после вкъщи, си казваш: „А това за какво ми беше изтрябвало?“ Веднъж си купих шест буркана конфитюр. После като помислих и си казах, че можех да мина и по-евтино, но… Чашите и чинийките също. На пазара в сряда можех да ги взема по-евтино.

Тя мрачно поклати глава. Инспекторът разбра, че няма какво повече да научи от нея, и си тръгна. Едва тогава Ърни даде своя принос към обсъжданата тема:

— Убийство! О-хо-о!

Веднага космическото пътешествие отстъпи мястото си на нещо по-вълнуващо и реално.

— Дали не му е видяла сметката госпожица Пебмарш, а? — попита той с надежда.

— Не говори глупости — скара му се майка му Къртин. Хрумна й нещо. — Чудя се дали не трябваше да му кажа…

— К’во да му кажеш, мамо?

— Не е твоя работа — отвърна тя.

Когато приключихме с двете сочни пържоли и ги поляхме с наливна бира, Дик Хардкасъл въздъхна доволно, заяви, че се чувства по-добре, и каза:

— По дяволите, мъртвите застрахователни агенти, чудати часовници и пищящите момичета. Да чуем какво става с теб, Колин. Мислех, че вече си приключил делата си в тази част на света, а ето че пак се шляеш по задните улички на Кроудийн. Уверявам те, че наоколо няма работа за морски биолог.

— Не се подигравай с тази наука, Дик. Тя е много полезна. Само споменаването й така отегчава хората и ги обзема такъв страх, да не би да започнеш да им разказваш за нея, че не се налага да даваш никакви други обяснения.

— Значи няма опасност да се издадеш, а?

— Забравяш — казах хладно, — че наистина съм морски биолог. Защитил съм степен в Кеймбридж. Не е много висока, но все пак е степен. Много интересна наука и един ден ще се върна към нея.

— Знам с какво си се занимавал, разбира се, и трябва да те поздравя. Делото на Ларкин ще е след месец, нали?

— Да.

— Изумително е как е успял толкова дълго време да предава информацията. Струва ми се, че все някой би трябвало да заподозре нещо.

— Но никой не е. Когато си създадеш добро мнение за някого, после е много трудно да го промениш.

— Трябва да е бил много умен — забеляза Дик.

Поклатих глава…

— Не, не мисля. Правил е това, което са му нареждали. Имал е достъп до много важни документи. Изнасял ги е фотографирали са ги и ги е връщал още същия ден. Добра организация. Всеки ден е обядвал на различни места. Смятаме, че ги е предавал с палтото си. На закачалката винаги е имало същото като неговото, макар и да са го носели различни хора. След това са си ги разменяли, без да си кажат и дума. Ще трябва да научим доста повече за точния механизъм. Всичко е било отлично планирано и прецизно изпълнено. Някой превъзходно е изпипал всичко.