Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

„Да не би да имате предвид животните?“ — силно притеснен попитах аз. През цялото време имах чувството, че рано или късно ще ми натрапят тези животни.

Най-накрая стигнахме до компромисно решение. Взех със себе си две малки дървени кутии, които съдържаха чупливи изделия. Животните ще бъдат опаковани в местния магазин в огромни каси и изпратени в Кейп Таун по влака, където Паджет ще се погрижи за тяхното съхранение.

Хората, които се занимават с опаковането им, казват, че формата им е изключително неудобна и ще трябва да се направят специални каси. Заявих на мисис Блеър, че докато тези животни стигнат у дома, всяко от тях сигурно ще й струва по лира!

Паджет гори от желание да се присъедини към мен в Йоханесбург. Ще използвам касите на мисис Блеър като претекст да го задържа в Кейп Таун. Писах му, че той трябва да ги получи и да се погрижи за изпращането им, тъй като съдържат редки антикварни вещи е огромна стойност.

И така, всичко е уредено и двамата с мис Петигрю заминаваме в неизвестността заедно. Едва ли човек, който е виждал мис Петигрю, ще допусне мисълта за някакво неблагоприличие в това.

Йоханесбург, 6-ти март

Има нещо в обстановката тук, което никак не е здравословно. Ако трябва да използвам добре известната фраза, която толкова често съм чувал, живеем върху кратера на вулкан. Банди стачници, или така наречени стачници, патрулират по улиците и гледат хората на кръв. Предполагам, че си набелязват оядени капиталисти, за да са им под ръка, когато започнат убийствата. Човек не може да се вози в такси — ако го направи, стачниците го извличат навън. А в хотелите усмихнато ви дават да разберете, че щом храната свърши, ще ви изхвърлят на улицата!

Снощи срещнах Рийвс, моя приятел — лейбърист от Килморден Касъл. По-уплашен човек от него не съм виждал. И той е като всички останали свои колеги, които произнасят дълги бунтарски речи единствено поради политически причини, а после им се иска да не са го правили. Сега само ходи насам-натам и разправя, че той всъщност не е правил това. Когато го срещнах, тъкмо се канеше да заминава за Кейп Таун, където смяташе да изнесе в продължение на три дни реч на холандски, с която да се оправдае и да заяви, че нещата, които е казал, всъщност означават нещо съвсем друго.

Благодарен съм, че не ми се налага да заседавам в Законодателното Събрание на Южна Африка. И в Камарата на Общините е зле, но ние поне говорим само на един език и имаме някакви, макар и малки, ограничения, касаещи продължителността на изказванията. Когато отидох в Събранието, преди да отпътувам от Кейп Таун, слушах някакъв сивокос господин с увиснали мустаци, който изглеждаше досущ като лъжливата костенурка от Алиса в страната на чудесата. Думите се процеждаха от устата му една по една по особено скръбен начин. От време на време той се самозареждаше с енергия за по-нататъшните си усилия, възкликвайки нещо, което звучеше като „Плат скеет“, с всичка сила и в пълен контраст с останалата част от речта му. Щом стореше това, половината от присъстващите започваше да вика „Уф, уф!“, което на холандски вероятно означава „Браво, браво!“, а другата половина се сепваше и се събуждаше от приятната дрямка, която ги беше налегнала. Увериха ме, че господинът говори най-малко от три дни. Хората в Южна Африка трябва да са много търпеливи.

Измислях какви ли не задачи, които да задържат Паджет в Кейп Таун, но плодовитостта на въображението ми се изчерпа и той ще пристигне утре, досущ като някое вярно куче, което застава до господаря си, готово да умре заедно с него.

А толкова добре напредвах със своите „Спомени“. Бях измислил някои изключително духовити неща, които ръководителите на стачката ми били казали и които аз съм бил казал на тях.

Тази сутрин с мен разговаря един правителствен служител. Беше любезен, убедителен и говореше с недомлъвки. В началото той се позова на моята високопоставеност и важност и предложи услугите си да уреди заминаването ми за Претория.

„Значи очаквате безредици?“ — попитах аз.

Неговият отговор беше поднесен по начин, от който нищо не ми стана ясно. Което пък явно означаваше, че очакват сериозни размирици. Подхвърлих, че неговото правителство е допуснало нещата да отидат твърде далеч.

„Понякога е по-добре да дадеш някому лопата, та сам да си изкопае гроба, сър Юстас.“

„О, разбира се, разбира се.“

„Не стачниците причиняват безредици. Зад тях стои някаква организация, която е истинската движеща сила. В страната непрестанно се внасят оръжие и експлозиви, а наскоро заловихме някои документи, които хвърлят доста светлина върху методите за техния внос. Има цял шифър. Картофи означава «детонатори», карфиол — «пушки», а имената на други зеленчуци означават най-различни експлозиви.“