Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

„Това е доста интересно“ — одобрително казах аз.

„Нещо повече, сър Юстас, имаме основателни причини да смятаме, че човекът, който стои в дъното на всичко това и гениално ръководи цялата операция, в този момент се намира в Йоханесбург.“

Той така настойчиво втренчи поглед в мен, та започнах да се боя, да не би да подозира, че аз съм въпросният човек. При тази мисъл ме обля студена пот и започнах да съжалявам, че изобщо ми е хрумнало лично да проследя тази малка революция.

„От Йоханесбург до Претория не пътуват влакове — продължи той. — Но аз мога да уредя да заминете с частен вагон. В случай, че ви спрат по пътя, мога да ви осигуря два различни пропуска, единият от Юнионисткото правителство, а другият — че сте пристигнали на посещение от Англия и че нямате нищо общо с правителството.“

„Един за вашите хора и един за стачниците, а?“

„Точно така.“

Идеята не ми се понрави — знам какво става в такива случаи. Човек започва да се вълнува и обърква всичко. Сигурно ще представя точно комуто не трябва пропуска, който не трябва и всичко ще завърши с разстрела ми от кръвожаден бунтовник или от бранителите на реда и закона, които виждам да сноват по улиците с бомбета и лули, нехайно пъхнали пушките си под мишница. Пък и какво да правя в Претория? Да се възхищавам на архитектурата на юнионистките сгради и да слушам ехтежа от изстрелите край Йоханесбург? Един Господ знае колко време ще трябва да остана заточен там. Чувам, че вече са вдигнали железопътната линия във въздуха. Човек няма да може едно питие да намери там. Преди два дни в града обявили военно положение.

„Скъпи ми друже — заявих аз, — вие изглежда не разбирате, че проучвам условията в Ранд. Как, по дяволите, ще ги проучвам от Претория? Благодарен съм за загрижеността, която проявявате към моята безопасност, но няма нужда да се тревожите за мен. Всичко ще бъде наред.“

„Предупреждавам ви, сър Юстас, че положението с храната вече е доста сериозно.“

„Малко постене ще е от полза за фигурата ми“ — с въздишка казах аз.

В този момент ми връчиха телеграма и разговорът прекъсна. Прочетох я удивен:

Ан жива и здрава. Тук при мен в Кимбърли. Сюзън Блеър.

Мисля, че никога не съм вярвал напълно в гибелта на Ан. Има нещо особено, неразрушимо у тази млада жена — също като онези кожени топки, които човек подхвърля на териера си. Тя притежава невероятната способност да се появява изневиделица с усмивка на уста. Все още не мога да разбера защо е било необходимо да изляза от хотела посред нощ, за да отиде в Кимбърли. Тъй или иначе нямаше влак. Трябва да си е сложила чифт ангелски криле, за да прелети дотам. Освен това предполагам, че никога няма да даде обяснение за това. Никой нищо не ми обяснява. Винаги трябва да се досещам. След известно време това започва да става досадно. Мисля си, че в дъното на всичко стои журналистиката. „Как се спуснах по бързите“ — от нашия специален кореспондент.

Сгънах телеграмата и побързах да се сбогувам с моя приятел от правителствените среди. Не ми се нрави перспективата да стоя гладен, но не се тревожа за собствената си безопасност. Смътс е напълно способен да се справи с революцията. Готов съм обаче да дам доста пари за едно питие! Чудя се дали Паджет ще прояви достатъчно разум да донесе със себе си бутилка уиски, когато пристигне утре?

Сложих си шапката и излязох с намерение да купя някой и друг сувенир. Магазините за сувенири в Йоханесбург са доста приятни. Както си стоях и разглеждах една витрина, пълна с впечатляващи кожени наметки, от магазина излезе някакъв човек, който връхлетя върху мен. За моя изненада се оказа, че това е Рейс.

Не мога да се похваля, че се зарадва, като ме видя. Всъщност явно му стана неприятно, но аз настоях да ме съпроводи обратно до хотела. Доскучава ми, когато няма е кого да си поговоря, освен с мис Петигрю.

„Нямах представа, че сте в Йоханесбург — казах аз с желание да поддържам разговора. — Кога пристигнахте?“

„Снощи.“

„Къде сте отседнали?“

„При приятели.“

Беше настроен съвсем недружелюбно, а моите въпроси изглежда го притесняваха.

„Надявам се, че гледат домашни птици — отбелязах аз. — От това, което чувам, съвсем скоро никой няма да възразява срещу една диета от прясно снесени яйца и по някой заклан стар петел от време на време.“

„Между другото — заявих аз, когато стигнахме в хотела — разбрахте ли, че мис Бедингфийлд е здрава и читава.“

Той кимна.

„Доста ни изплаши — казах небрежно аз. — Къде, по дяволите, е отишла онази нощ, това искам да знам.“