Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

„Тя не е в стаята си. Бях там. Сънувах… ужасен сън… че я грози голяма опасност, затова станах и отидох при нея, за да се успокоя, нали разбирате. Само че тя не беше там. Изобщо не си беше лягала.“

Тя ме погледна умолително.

„Какво да правя, сър Юстас?“

Като потиснах желанието да отговоря: „Легнете си и не се притеснявайте за няма нищо. Една здрава млада жена като Ан Бедингфийлд е в състояние чудесно да се грижи за себе си.“, аз укорително се намръщих.

„Какво казва Рейс за това?“

От къде на къде за Рейс винаги да остава най-доброто? Нека изпита не само преимуществата, но и някои от недостатъците на женското общество.

„Не мога да го открия никъде.“

Тя явно си беше наумила да будува цяла нощ. Въздъхнах и седнах на един стол.

„Не виждам защо трябва да се вълнувате“ — спокойно казах аз.

„Сънят ми…“

„Всичко е от кърито, което имахме на вечеря!“

„О, сър Юстас!“

Жената беше доста раздразнена. И все пак всекиму е ясно, че кошмарите са пряк резултат от неправилното хранене.

„В края на краищата — продължих да я убеждавам аз — защо Ан Бедингфийлд и Рейс да не излязат на малка разходка, без да разбуждат целия хотел?“

„Вие мислите, че те просто са излезли да се разходят заедно? Но сега е полунощ!“

„Хората вършат такива глупави неща, когато са млади — промърморих аз, — при все, че Рейс е достатъчно възрастен, за да си даде сметка за това.“

„Наистина ли мислите така?“

„Може да са избягали, за да се оженят“ — продължих да я успокоявам аз, въпреки че съвсем ясно си давах сметка колко нелепо е предположението ми. Защото, в края на краищата, къде би могъл да избяга човек на място като това?

Не знам колко още щях да продължавам с безсмислените си забележки, ако в този момент Рейс не беше влязъл при нас. Във всеки случай оказах се донякъде прав — той бил излязъл да се разходи, но не бил взел Ан със себе си. При все това скоро разбрах, че моят подход към ситуацията беше съвсем погрешен. За три минути Рейс обърна хотела е главата надолу. Не бях виждал по-притеснен човек.

Цялата тази история е изключително странна. Къде се е дянало момичето? Излязла от хотела, напълно облечена, към единадесет и десет и оттогава никой не я беше виждал.

Рейс, бедният, почти не е на себе си. Къде ли само не търси. Всички участъкови полицаи или както там ги наричат, на стотици километри наоколо бяха включени в издирването. Местните кучета — следотърсачи претърсиха цялата околност. Всичко, което можеше да се направи, беше направено — и нито следа от Ан Бедингфийлд. Всички мислят, че тя е сомнамбул и е излязла да се разхожда насън. Има следи по пътеката близо до моста, които показват, че момичето вероятно е паднало долу върху скалите и се е пребило. За нещастие по-голямата част от следите от стъпки са били заличени от група туристи, които решили да се разходят в същата посока рано сутринта в понеделник.

Не мисля, че тази теория е съвсем вярна. На младини все ми разправяха, че сомнамбулите не могат да се наранят — предпазвало ги шестото им чувство. Не мисля, че тази теория удовлетворява и мисис Блеър.

Не мога да разбера тази жена. Отношението й към Рейс изцяло се промени. Сега го гледа както котка гледа мишка и полага явни усилия да се застави да бъде любезна с него. А бяха такива приятели. Общо взето, тя не прилича на себе си — нервна, истерична, стряска се и подскача и при най-малкия шум. Започвам да си мисля, че е крайно време да замина за Йоханесбург.

Вчера до нас достигна слух за някакъв тайнствен остров, нагоре по реката, на който имало мъж и жена. Рейс доста се развълнува. Оказа се обаче празна работа. Мъжът живеел там от години, управителят на хотела добре го познавал. Той разхождал групи туристи нагоре-надолу по реката през сезона и им показвал крокодили и по някой заблуден хипопотам или нещо подобно. Мисля си, че сигурно държи някой опитомен крокодил, на който от време на време подхвърля по нещо от лодката. След което го прогонва с канджата и групата си мисли, че най-сетне наистина е попаднала накрай света. Никой не знае от колко време момичето се намира там, но изглежда съвсем ясно, че тя не може да е Ан, а освен това човек трябва да проявява известен такт, когато се отнася до личния живот на други хора. Ако бях на мястото на този млад мъж, сигурно щях да прогоня с ритници Рейс от острова, ако дойдеше да задава въпроси за интимните ми дела.

По-късно .

Окончателно е решено, че утре заминавам за Йоханесбург. Рейс ме убеждава да направя това. От всичко, което чувам, положението там не отива на добре, а не е зле да стигна там преди съвсем да се е влошило. Нищо чудно някой стачник да ме застреля. Мисис Блеър трябваше да ме придружи, но в последния момент промени решението си и предпочете да остане при Водопада. Тя дойде при мен тази вечер и каза с известна нерешителност, че иска да ме помоли за услуга. Дали съм щял да се погрижа за нейните сувенири?