Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

„Под нея ще напиша: Заснета от влака. Локомотивът прави завой.“

„Бихте могли да напишете това под всяка снимка на влак“ — казах аз. Жените никога не се замислят за тези дребни неща.

„Радвам се, че пътувам през деня — извика Ан Бедингфийлд. — Щях да пропусна всичко това, ако снощи бях заминала за Дърбан, нали?“

„Така е — отвърна полковник Рейс и се ухили. — Щях да се събудите утре сутрин и да откриете, че се намирате насред Кару — гореща и прашна пустиня с голи камънаци и скали.“

„Радвам се, че промених решението си“ — доволно въздъхна Ан, като продължи да се оглежда наоколо.

„Това ли е най-удобният влак през деня за Родезия?“ попита Ан Бедингфийлд.

„През деня? — засмя се Рейс. — Скъпа мис Ан, има само три влака седмично. В понеделник, сряда и събота. Давате ли си сметка, че ще пристигнете при Водопада едва следващата събота?“

„Дотогава ще си научим и кътните зъби — язвително подхвърли мисис Блеър. — Колко време ще останете при Водопада, сър Юстас“?

„Зависи“ — предпазливо казах аз.

„От какво?“

„От това как се развиват нещата в Йоханесбург. Първоначално смятах да остана един-два дни при Водопада — който никога не съм виждал, въпреки че за трети път посещавам Африка — и после да продължа към Йоханесбург, за да видя как стоят нещата в Ранд. У дома, както знаете, минавам за авторитет по въпросите на политическия живот в Южна Африка. Но от всичко, което чувам, след около седмица Йоханесбург едва ли ще е съвсем приятно място. Не горя от желание да проучвам как стоят нещата в разгара на бушуваща революция.“

Рейс доста надменно се усмихна.

„Според мен страховете ви са преувеличени, сър Юстас. В Йоханесбург няма да сте изложени на кой знае каква опасност.“

Жените веднага го зяпнаха с поглед, който сякаш казваше: „Какъв храбрец!“ Ах, тези високи, стройни, загорели от слънцето мъже — целият свят е в краката им!

„Предполагам, че вие ще бъдете там“ — заявих аз студено.

„По всяка вероятност. Можем да пътуваме заедно.“

„Не съм сигурен дали няма да остана известно време при Водопада — отговорих уклончиво аз. Защо толкова му се иска на Рейс да отида в Йоханесбург? Мисля, че е хвърлил око на Ан. — А вашите планове какви са, мис Ан?“

„Зависи“ — скромно отвърна тя, явно подражавайки на мен.

„Мислех, че сте моя секретарка“ — възроптах аз.

„О, но нали бях отстранена? Цял следобед държите ръката на мис Петигрю!“

„Може да имам много грехове, но не и този — заклевам ви се!“

Четвъртък през нощта

Току-що потеглихме от Кимбърли. Накараха Рейс отново да разкаже онази история за кражбата на диамантите. Защо жените толкова се вълнуват от всичко, свързано с диаманти?

Хубаво поне, че Ан Бедингфийлд разбули ореола на загадъчност около себе си. Изглежда тя е кореспондент на вестник. Тази сутрин изпрати километрична телеграма от Де Аар. Ако се съди по бърборенето, което продължи почти през цялата нощ в купето на мисис Блеър, тя сигурно е чела на глас всички свои специални репортажи за години напред.

Изглежда тя през цялото време е била по дирите на „мъжа с кафявия костюм“. Очевидно не е успяла да го разкрие на борда на Килморден Касъл — всъщност тя едва ли е имала тази възможност. Затова пък сега е доста заета да изпраща по телеграфа в Англия: „Как пътувах с убиеца“ и да съчинява измислени истории от рода на „Какво научих от него“ и прочие. Известно мие как стават тези неща. Аз самият правя същото в моите спомени, когато Паджет ми позволи. И разбира се, някой „кадърен“ журналист от хората на Нейсби ще подсили още повече детайлите, така че когато репортажът се появи в Дейли Бъджет , Рейбърн няма да се познае.

Момичето обаче никак не е глупаво. Както изглежда, тя сам-самичка е успяла да открие самоличността на жената, която беше убита в моята къща. Била руска танцьорка и се, казвала Надина. Попитах Ан Бедингфийлд дали е сигурна в това. Тя ми отговори, че това е просто умозаключение — съвсем в стила на Шерлок Холмс. Въпреки всичко, доколкото разбирам, тя е телеграфирала това на Нейсби като неоспорим факт. Жените притежават интуиция — не се съмнявам, че догадката на Ан Бедингфийлд е абсолютно вярна — но да се нарече това умозаключение, е направо нелепо.

За нищо на света не мога да си представя как е успяла да се присламчи към екипа на Дейли Бъджет ! Но тя е от тези млади жени, които са способни на това. Невъзможно е да й се устои. Под маската на нейната способност да придумва се крие непреодолима решителност. Вижте само как се качи в моя частен вагон!