Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

— Това силно желание за работа е нещо ново отбелязах аз.

— Хм! — каза полковник Рейс. — Мисля, че неговата идея е да й създаде достатъчно работа, която да я прикове към пишещата машина в купето й през останалата част от деня.

Аз се засмях. После, следвана от тях двамата, тръгнах да търся сър Юстас. Той крачеше напред-назад из тясното пространство на купето и заливаше с порой от думи нещастната си секретарка, която виждах за първи път. Висока, кокалеста жена, облечена безвкусно, с пенсне и делови вид. Разбрах, че й е трудно да насмогва на сър Юстас, тъй като моливът й летеше по хартията, а тя беше ужасно смръщена.

Влязох в купето.

— Добре заварили, сър — закачливо казах аз.

Сър Юстас рязко спря по средата на едно сложно изречение за положението на работниците и се вторачи в мен. Мис Петигрю, въпреки деловия си вид, сигурно беше страшно нервно създание, защото подскочи, сякаш някой беше стрелял по нея.

— Я виж ти! — възкликна сър Юстас. — А какво стана с младежа в Дърбан?

— Предпочетох вас — промълвих аз.

— Скъпа моя — каза сър Юстас. — Можете веднага да хванете ръката ми.

Мис Петигрю покашля и сър Юстас побърза да измъкне ръката си.

— Хм, да — рече той. — Та докъде бяхме стигнали? Да. Тилман Рууз, в своята реч в… Какво има? Защо не пишете?

— Струва ми се — тихо каза полковник Рейс, — че моливът на мис Петигрю се със счупил.

Той го взе от нея и го подостри. Сър Юстас втренчено го изгледа. Същото направих и аз. Гласът на полковник Рейс бе прозвучал много странно.

Склонен съм да изоставя моите спомени. Вместо тях ще напиша кратка статия, озаглавена „Моите секретари“. По отношение на секретарите изглежда ме е сполетяла зла участ. В един момент оставам без секретари, в следващия — имам твърде много. Понастоящем пътувам към Родезия, заобиколен от куп жени. Рейс, разбира се, отмъкна двете най-хубави, а за мен останаха огризките. С мен винаги се случва така! Дявол да го вземе, в края на краищата, това моят частен вагон, не на Рейс!

Ан Бедингфийлд също пътува с мен за Родезия под предлог, че е моя временна секретарка. Само че цял следобед прекара на външната площадка с Рейс, възхищавайки се на дефилето на река Хекс. Вярно е — казах й, че нейното главно задължение ще бъде да държи ръката ми. Но тя дори и това не прави. Може би се бои от мис Петигрю. Ако е така, не я обвинявам. У мис Петигрю няма нищо привлекателно — тя е отвратително създание с големи крака, прилича повече на мъж, отколкото на жена.

Има нещо загадъчно около Ан Бедингфийлд. Тя скочи на влака в последната минута, пухтейки досущ като парен локомотив, като че ли участваше в някакво надбягване — а Паджет, от своя страна, ми каза, че снощи я бил изпратил за Дърбан! Или Паджет пак е бил пиян, или момичето има астрално тяло.

При това тя изобщо не даде никакви обяснения. Никой никога и за нищо не ми дава обяснения. Да, „Моите секретари“. Номер едно — убиец, който се опитва да се изплъзне от правосъдието. Номер две — прикрит пияница, който се забърква в непочтени интриги в Италия. Номер три — красиво момиче, което притежава полезната способност да бъде на две места едновременно. Номер четири — мис Петигрю, която несъмнено е особено опасен предрешен мошеник! Вероятно някое от италианските приятелчета на Паджет, което той ми натрапи. Не бих се учудил, ако един ден светът разбере, че е бил измамен по най-скандален начин от Паджет! Общо взето, струва ми се, че Рейбърн беше най-добрият от цялата пасмина. Той никога не ми създаваше главоболия, нито пък ми се пречкаше. Гай Паджет е имал нахалството да натовари куфара с канцеларските материали тук, в купето. Никой не може и крачка да направи, без да се спъне в него.

Едва сега успях да изляза на откритата площадка, като очаквах появата ми да бъде посрещната с радостни възгласи. Двете жени слушаха като омагьосани поредния разказ на Рейс за неговите пътешествия. Трябва да нарека този вагон не „Сър Юстас Педлър и Компания“, а „Полковник Рейс и Неговия Харем“.

После на мисис Блеър й хрумна да прави глупави снимки. Всеки път, когато влакът вземаше някой особено опасен завой, тя снимаше локомотива.

„Нали разбирате — извика радостно тя, — ако искате да заснемете предната част на влака, това може да стане само на завой, а на фона на планините ще изглежда направо страхотно.“

Споделих, че едва ли някой би разбрал, че снимката с правена от задните вагони на влака и тя ме изгледа със съжаление.