Агата Кристи: Тъжният кипарис

— Мислите ли, че това е мъжът й? — попита сестра Хопкинс.

— Не е! Тази сутрин попитах госпожа Бишоп уж случайно, какво е било малкото име на стария господин Уелман. Тя ми отговори, че се е казвал Хенри!

Двете жени се спогледаха. Сестра Хопкинс имаше дълъг нос и върхът му като че ли леко помръдна от удоволствие. Промърмори замислено:

— Люис… Люис. Чудя се. Не си спомням тук да има човек с такова име.

— Било е много отдавна, скъпа — припомни й другата.

— Да, а освен това аз съм тук само от няколко години. Чудя се…

— Много красив мъж. Изглеждаше като кавалерийски офицер!

— Колко интересно! — възкликна сестра Хопкинс, отпивайки от чая си.

Сестра О’Брайън каза замечтано:

— Може би като млади са били влюбени, а жесток баща ги е разделил…

Сестра Хопкинс тъжно въздъхна:

— Или пък е бил убит през войната…

Приятно ободрена от чая и романтичния разговор, сестра Хопкинс най-накрая си тръгна. Мери Джеръд изтича след нея и я настигна.

— Сестра, мога ли да повървя с вас до селото?

— Разбира се, скъпа Мери.

— Трябва да говоря с вас — задъхано каза момичето. — Много съм разтревожена.

Сестра Хопкинс я погледна мило.

Мери Джеръд бе прекрасно младо момиче на двайсет и една години. Красотата й, подобна на дива роза, бе някак нереална — тя имаше изящна дълга шия, светлоруса коса, която падаше покрай съвършено оформеното й лице в естествени къдри, и дълбоки, живи сини очи.

— Какво се е случило? — попита сестрата.

— Работата е там, че времето минава, а аз не правя нищо!

— Имаш достатъчно време за всичко — сухо отбеляза сестрата.

— Не мисля така. Всичко е толкова несигурно. Госпожа Уелман винаги е била много внимателна с мен. Плати доста пари, за да ме образова. Но чувствам, че е време да започна сама да се издържам. Трябва да усвоя някаква професия.

Сестра Хопкинс кимна разбиращо.

— Иначе всичко би било напразно. Опитах се да обясня на госпожа Уелман, но тя изглежда не ме разбра. Толкова ми е трудно. Постоянно ми повтаря, че има време.

— Не забравяй, че тя е болна — каза сестра Хопкинс.

Мери се изчерви засрамено.

— О, зная. Предполагам, че не би трябвало да я тревожа. Но е толкова неприятно, а и баща ми — държи се отвратително! Подиграва ми се, че се правя на дама! А аз наистина не искам да стоя без работа!

— Сигурно.

— Проблемът е, че всички курсове струват скъпо. Зная доста добре немски език и бих могла да опитам нещо с него. Но всъщност това, което наистина желая, е да стана медицинска сестра. Харесва ми да помагам на болни хора.

— Не забравяй, че за тази професия трябва да си здрава като кон! — отбеляза сестра Хопкинс не съвсем деликатно.

— Но аз съм силна! А и наистина ми харесва да се грижа за болни. Сестрата на майка ми, която живее в Нова Зеландия, също беше медицинска сестра. Разбирате ли, в кръвта ми е.

— Какво ще кажеш за един курс по масаж? — предложи сестра Хопкинс. — Или да станеш детегледачка. Нали много обичаш деца? От масажа би изкарвала добри пари.

— Но курсовете са скъпи, нали? Надявах се… Въпреки че би било нахално от моя страна, защото тя вече е направила толкова много за мен — изрече Мери нещастно.

— Имаш предвид госпожа Уелман? Глупости! Според мен тя ти го дължи. Дала ти е добро образование, но с него едва ли би могла да правиш нещо. Не искаш ли да станеш учителка?

— Не съм толкова умна.

— Е, хайде, стига! Ако послушаш съвета ми, Мери, засега трябва да бъдеш търпелива. Както ти казах, госпожа Уелман е длъжна да ти помогне да започнеш да се издържаш сама. Сигурна съм, че има нещо предвид. Но едно е вярно — тя е много привързана към теб и не желае да те загуби.

— О! — възкликна Мери. — Наистина ли мислите така?

— Да, естествено! Горката стара дама, парализирана и така безпомощна. Не са й останали много радости. За нея е особено важно да има до себе си едно мило младо момиче като теб. Ти внасяш толкова свежест в стаята на болната.

— Ако действително мислите така — каза тихо Мери, — това ме кара да се чувствам по-добре… Милата госпожа Уелман, аз съм много, много привързана към нея! Винаги е била толкова добра към мен. Бих направила всичко за нея!

— В такъв случай най-доброто, което можеш да направиш, е, да оставиш всичко така, както е, и да престанеш да се тревожиш! Няма да е за дълго — отвърна сухо сестра Хопкинс.

— Какво искате да кажете? — попита момичето със страх в очите.

— Състоянието й се подобри, но няма да е за дълго. Ще последва нов удар, а после още един… Картината ми е добре позната. Бъди търпелива, мила моя. Но ако съумееш да направиш щастливи последните й дни, това ще е най-голямата ти отплата към нея. После всичко ще си дойде на мястото.