Том Грейс - Квантова мрежа

— Заповядайте — отговори Келси, като я измъкна от чантата си.

Нолън разкопча баджа от ризата си и го сложи на бюрото. Беше подобен на стандартната преподавателска карта, но носеше и емблемата на Мичиганския консорциум по приложни изследвания.

— Винаги трябва да се проверява — извини се госпожа Грин, докато им връщаше документите. — Преподавателските архиви, дори старите, все още са информация с ограничен достъп.

Тя въведе данните в компютъра си, записа нещо на лист хартия и изчезна сред редиците от чекмеджета и лавици, които изпълваха етажа. Десет минути по-късно се върна.

— Божичко, трябваше доста да се поровя, за да стигна до това — обяви, като постави тънка папка на бюрото.

Етикетът имаше баркод и обозначението Волф, Й. Келси разтвори папката и прегледа съдържанието й. Вътре имаше стари университетски документи за назначението на Волф, съдържащи датата му на раждане, гражданството и друга житейска информация.

— Е, определено не живее вече тук — подхвърли госпожа Грин.

— Какво? — попита Нолън, докато погледът му се спускаше към адреса на местоживеене. — О, права сте.

— Къде е това? — попита Келси, докато се опитваше да събере мислите си.

— Беше точно до кампуса — отговори госпожа Грин, — близо до бизнес училището. Сега е паркинг.

Останалите страници съдържаха информация за курса, няколко писма до председателя на програмата и черно-бяла снимка на преподавателите. Последният лист беше официално писмо, прекъсващо отношенията на университета с Волф. Известието беше датирано от януари 1949.

— Това е странно. Председателят хвали Волф преди това — каза Келси, докато разглеждаше известието. — Защо са го уволнили?

— Може ли да погледна? — попита госпожа Грин.

Келси й подаде листа.

— Не са го уволнили. Ако беше така, в писмото щеше да го пише, както и да бъдат посочени причините. Тогава, както и сега, освобождаването на преподавател е сериозен въпрос. Това писмо е просто бюрократично заявление, прекъсващо отношенията на университета с Волф — условен начин да се каже, че той вече не работи тук.

— Но къде е отишъл? — попита Нолън с ясното съзнание, че отговорът не е в папката.

— Кой знае? — повдигна рамене госпожа Грин. — Това е всичко, с което разполагаме за вашия професор Волф. Съжалявам, че не мога да ви бъда по-полезна.

— Всъщност можете да направите още нещо за нас. Възможно ли е да получим копие от папката?

— Разбира се, но трябва да платите такса.

— Добре — отговори Нолън, — пишете го на сметката ми във факултета.

28 юни

Декстър, Мичиган

— Бях започнал да се чудя дали вие двамата изобщо ще се появите — изръмжа Мартин Килкъни с дебелия си глас с ирландски акцент от люлеещия се стол върху широката закрита веранда на къщата. — Обзалагам се, че непрокопсаният ми внук е причина и двамата да пропуснете прекрасната вечеря, която жена ми беше приготвила.

— Бяхме в болницата на посещение при Тед Сандстром, Мартин — обясни Келси малко преди да го целуне по бузата.

— Удобно извинение.

— Ще желае ли някой от вас малко пай? — обади се през кухненския прозорец Одри Килкъни, бабата на Нолън. — От малини е.

— О, да — отговори Келси.

— Нека ти помогна, бабо — предложи Нолън.

Миг по-късно той я последва на верандата с голям дървен поднос, отрупан с пет чинии с пай и пет чаши чай.

— А, той е добро момче — каза Одри. — Ще излезе добър съпруг от него, Келси. Всички мъже от рода Килкъни са такива.

— Ще го имам предвид.

— Е, как се справя Сандстром? — попита Шон Килкъни, след като се присъедини към тях на верандата.

— Добре, доколкото може да бъде добре в това състояние — отговори Нолън. — Лекарите мислят, че ще се възстанови, но белезите ще са значителни. Пластичният хирург ще направи всичко възможно, но беше доста откровен за ограниченията относно козметичния ефект.

— Ами настроението му? Мислиш ли, че ще може да се върне отново на работа?

— Изживява тежко убийството на Парамо — отговори Нолън.

— Рафаел беше като баща за Тед — добави Келси. — Но имам усещането, че когато напусне болницата, Тед ще отиде направо в лабораторията. Мисля, че ще продължи общата им работа, като начин да изрази почитта си към паметта на Парамо. Вчера например показа следи от старото си аз, след като с Нолън му занесохме вързоп с писма, които Парамо е искал да му предаде. Изглежда Парамо е смятал да се оттегли, след като новата лаборатория на Тед започне да функционира, и е смятал, че тези писма могат да помогнат в изследванията на Сандстром.