Том Грейс - Квантова мрежа

— Дядо, какво е станало с Волф?

— Не знам. Никой не знае. Сякаш изчезна от лицето на Земята. Плъзнаха слухове, но така и нищо не се разбра.

— Какви слухове?

— Той беше немски учен, Нолън. Според някои правителството било открило, че той е извършвал ужасни експерименти по време на войната, и са го вкарали в затвора или са го депортирали, или пък са го обесили. Някои казваха, че е избягал. Избери си — сви устни Мартин с горчивина. — Разбира се, това бяха пълни глупости. Той не беше някакво нацистко копеле. За първи път в живота си Йохан Волф имаше нещо, за което да живее. Домът му беше подреден, нямаше причина да ходи където и да е. Въпреки че тялото му никога не беше открито, все още смятам, че е бил убит. Смъртта е единственото нещо, което би го отделило от Ели.

— Значи просто е изчезнал?

Мартин кимна.

— Изпари се. Доколкото знам, Йохан Волф не е бил виждан отново.

29 юни

Чикаго, Илинойс

Валтер Гък влезе в бара на Роли малко след полунощ, последван от трима от колегите си от международното летище „О’Хеър“. Гласовете на коментаторите на мача на „Къбс“ се лееха от телевизора, окачен в далечния край на бара. Трима по-възрастни мъже отпиваха от чашите си, докато наблюдаваха екрана.

— По една бира? — предположи барманът.

— Четеш ни мислите — отговори Гък. — И между другото, масата за билярд в дъното работи ли?

— Да.

Барманът сложи четири запотени бутилки „Милър“ на бара. Товарителните работници платиха за питиетата и се отправиха към билярда. В този миг барманът измъкна визитна картичка и набра номера, изписан на нея.

— Да — отговори Воронин.

— Николай от бара на Роли се обажда. Гък пристигна току-що.

— Благодаря, Николай. Двама от сътрудниците ми скоро ще дойдат да го приберат.

Лесков влезе в бара, съпроводен от Йосиф. И двамата огледаха залата набързо и се отправиха към бара.

— Ти ли си Ник? — попита Лесков.

— Да — отвърна барманът.

— Къде е Гък?

— В дъното, играе билярд.

— Колко души има с него?

— Трима.

— Дай ми четири бири.

Барманът огледа Лесков за миг, после премисли и извади четири бири „Милър“ от хладилника.

Лесков кимна, даде две от бутилките на Йосиф, после тръгна към късия коридор, който минаваше покрай тоалетните и водеше към задната част на бара. Глъчка се разнесе от стаята и за кратко заглуши развълнуваните гласове на спортните коментатори.

— Какво стана? — попита Лесков.

— Първият бейзмен на „Къбс“ току-що направи двоен хоумрън — обяви един от мъжете, без да откъсва поглед от повторението. — Играта е равна с по пет точки.

Когато повторението свърши, Гък и колегите му се обърнаха да видят кой се е присъединил към тях. Лесков се усмихна топло, докато заобикаляше масата, като внимателно изучаваше четиримата мъже. Бадж със снимка висеше от лявото джобче на ризата на всеки от тях. Йосиф зае позиция между масата за билярд и коридора.

Лесков отпи малка глътка бира, после превъртя бутилката в ръка и я запрати в челото на Гък. Бутилката експлодира в пръски пяна и парчета стъкло. Ръцете на Гък се стрелнаха към лицето му и той заскимтя от болка.

— Какво правиш, човече, по дяволите! — извика един от колегите на Гък.

— Мамка му! — изруга друг от тях, когато Лесков измъкна пистолет, скрит зад гърба му, и го насочи към тях.

— Кървя — простена Гък, като се взираше в червените следи по ръцете си.

Йосиф стоеше близо до коридора и държеше втори пистолет, насочен към групата. Лесков остави другата бира на масата за билярд.

— Господа — обяви той спокойно, — този въпрос засяга само Гък. Предлагам ви да останете по местата си и да се насладите на играта.

Мъжете се поколебаха за момент, после бавно се отдръпнаха.

Лесков се приближи до Гък и го удари по главата с дръжката на пистолета. Мъжът падна по лице върху масата за билярд. Лесков го сграбчи през гърдите и го повлече към коридора. Гък висеше вдървен и безчувствен в ръцете му.

След като двамата и Гък излязоха от задната стаичка, Йосиф остави двете недокоснати бири на масата за билярд.

— Тези са от нас — подхвърли той през смях.

Гък се събуди от острата миризма на амоняк, която прогаряше ноздрите му. Тъпо туптене изпълваше задната част на главата му. Опита се да отвори очи, но нещо ги държеше затворени. Лежеше по гръб между две солидни вертикални плоскости.

„Аз съм в клетка“ — помисли си панически.

Опита се да приседне, но краката и ръцете му бяха завързани. Нечий юмрук го удари в корема и изкара въздуха му, докато падаше назад.