Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

През 1983 година във вечния си стремеж към обновление компанията бе вложила огромни капитали в частна сателитна система, способна да следи камионите за доставки, да ускори банковите преводи и да предава аудио- и видеосигнали заедно с данни за продажбите. През 1990 година вече беше най-големият доставчик на промишлени стоки в Америка, а през 2002 побърза да нахлуе в Китай, преди Китай да е нахлул в Америка. Корницър казваше, че Сам Уолтън е използван за прототип в „Пинки и Брейн“ на Стивън Спилбърг. Много хора смятаха, че Бари Корницър е напълно побъркан. От друга страна, не по-малко хора смятаха точно обратното — че Бари е напълно нормален и надарен с удивителна социално-икономическо-технологична далновидност.

Корницър беше богат, плешив, леко пухкав, със склонност към сериозно пълнеене, носеше кафяви кадифени костюми и вратовръзки с индийски десен. Единственият компютър в кабинета му беше долнопробен „Дел“, но чрез него поддържаше връзка с конфигурацията „Бул Нова Скейл 9000“, използвана в Лабораторията за компютърни системи към Колумбийския университет. Според Корницър „Бул“ се числеше към най-мощните машини в света. Бари Корницър беше ерген и Майкъл Валънтайн подозираше, че приятелят му нито веднъж не е имал сексуална връзка с когото или каквото и да било на планетата — мъж, жена, животно, растение или минерал. Знаеше със сигурност, че от десет години се храни само с консервиран боб, отказвайки да яде каквото и да било друго, ако съществува, макар и нищожна вероятност въпросната храна да притежава разум. Не беше луд, но и определено не спадаше към категорията на нормалните хора.

— Е, какъв ти е точно проблемът? — попита Корницър. Седеше зад бюрото и едната му ръка леко танцуваше по клавиатурата, а другата приглаждаше лявата му вежда.

— Куп разпокъсани факти.

— Нищо ли не ги свързва?

— Има няколко връзки, но не твърде конкретни.

— Например?

Корницър разтвори бележника си. Фин забеляза, че докато пише с едната ръка, другата продължава да гали клавиатурата. Сякаш ги командваха две различни същества, или пък някой бе разцепил мозъка му на две половини. Тя си припомни една книга, която бе виждала в кабинета на майка си: „Произходът на съзнанието при разпадането на двукамерния ум“ от някой си Джулиан Джейнс. Смахнатото заглавие страшно й се хареса, но така и не прочете книгата. Може би точно такъв ум имаше Корницър — двукамерен. В лице приличаше на неандерталец, но въпреки това беше удивително привлекателен.

— Например живопис.

— Нещо по-конкретно?

— Крадена. Заграбена през Втората световна война.

— Друго?

— Имена. Хора. Убийства.

— Това е интересно. Казвай имената.

Валънтайн ги изброи. Фин добави няколкото, които бе пропуснал. Корницър се загледа в бележника си. Започна да драска по ръба на страницата, а другата му ръка не спираше да докосва клавиатурата.

— Ха! — възкликна Корницър. Облегна се назад в скъпия кожен стол и погледна пейзажа, закачен на стената зад Фин. — Ти си била хубава — усмихна се той.

— Моля?

— Хубава си — повтори Корницър.

Леко объркана, Фин се озърна към Валънтайн, който изобщо не й помогна. Само се усмихна. Трябваше да се справя сама.

— Не е комплимент — каза Корницър. — Просто констатирам факт. Нямаш нищо против, нали? Когато размишлявам сериозно, имам навика да говоря очевидни неща.

— О!

— Не ми се случва често да срещам красиви жени. Моята работа май не им допада. — Той помълча. — Което е странно, защото, погледнато в исторически план, жените винаги са били най-добрите майстори на разшифроването.

— Не знаех това — каза Фин.

— Истина е. — Корницър кимна и с усмивка се озърна към Валънтайн. Приличаше на малко дете. — Аз никога не лъжа, нали, Майкъл?

— Не, доколкото знам.

Пълничкият мъж примига, сякаш се събуждаше от транс. Вдигна очи към тавана.

— Друго можеш ли да ми кажеш?

— Всъщност не — отговори Валънтайн. — Освен че по всяка вероятност има две линии на събития, два вектора, които сякаш изобщо не са свързани помежду си. От едната страна е онзи клуб „Кардус“, свързан с Францисканската академия, а от другата — крадените картини. Ако погледнеш чисто формално, единственото свързващо звено е Джеймс Корнуол, а неговата смърт изглежда напълно естествена.

Корницър сви рамене.

— Ще пуснем всичко през МАГИКА да видим какво ще излезе.

— МАГИКА ли? — учуди се Фин.

— Мултиплицирана Автономно Генерираща Информационна Класация и Анализ — обясни Корницър. — Първоначално софтуерът е разработен от застрахователните компании, за да решат проблемите си с прогнозите за риска в различни сфери. Програмата сравнява наличните сведения, анализира сравненията в проценти — подобното с подобно, различното с различно, после размесва всичко заедно, за да даде по-ясна идея какво става. С търсачка като „Гугъл“ мога да прегледам милиарди данни и да ви дам анализ за броени секунди. Виж, ако се наложи да преглеждам всичко наред, включително и самостоятелните частни и правителствени бази данни, ще ми трябват около пет минути.