Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Всички войници забиха погледи в пръстения под. Шахак взе единия автомат и го избърса с потния си шал. Той вдигна безжизнената длан на Абдула, отпечата пръстите му върху оръжието и го остави до трупа. По същия начин постъпи и с Мохамед. Отчаяният плач на Рая и Лиана се чуваше от спалните, докато ефрейторът вадеше военния фотоапарат от калъфа и светкавицата осветяваше бащата и сина.

— Тази вечер нашият генерал беше убит от палестински терористи и сведенията, че тия отрепки са ги укривали, са верни. Изкарайте двете кучки оттам!

Рая и Лиана едва успяха да се изправят.

— Давам ви пет секунди да се разкарате! — Той ги изблъска през задната врата и изчака момичетата да излязат навън. После изпразни пълнителя си в гърбовете им — първо Рая, после Лиана.

— Сега няма свидетели, мама му стара! — изсумтя на хората си сержантът. — И не забравяйте, това изобщо не се е случвало. Да вървим!

Изпаднали в пълен шок, Ахмед и Юсеф изчакаха под дърветата, докато се уверят, че войниците са си тръгнали. Младежите смаяно зяпаха кланицата, в която се беше превърнал домът им. Семейството им вече го нямаше.

Министърът на отбраната Резе Цвайман и генерал Халеви заедно се изправиха пред обективите.

— Бригаден генерал Ерлих беше един от най-добрите воини на нашия народ и ние изразяваме най-искреното си съболезнование на съпругата и синовете му — напевно произнесе Цвайман, откривайки пресконференцията за случилото се в Деир Азун.

Един от последните въпроси зададе Том Шуайкър от Си Си Ен.

— Палестинците твърдят, че в Деир Азун е било извършено клане, господин генерал. Израелските власти ще разследват ли тези твърдения?

— Уверявам ви, че единственото клане в Деир Азун е убийството на израелския командир, който е имал заповед да защити израелците и мирните граждани от терористи — едва овладявайки гнева си, отговори Халеви. — Лично видяхме снимките. Тия хора са били въоръжени и са виновни за безброй атентати срещу невинни цивилни. — Началник-щабът на Израелските въоръжени сили затвори папката си и с това сложи край на грижливо направляваната пресконференция.

Когато се върнаха в кабинета на министъра, генерал Халеви кимаше в знак на съгласие, докато Резе Цвайман даваше отдушник на злобата си към палестинците. Загубата на един от техните командири оказваше сериозно отражение върху обществения имидж на правителството и Резе знаеше, че политическите му врагове ще го използват срещу него.

— Дръж тъпите журналисти надалеч, особено онова лайно Шуайкър от Си Си Ен. Окупирай селото за колкото време е нужно и се избавете от отрепките, които живеят там. Ако се налага, организирай маневри с бронирани машини в маслиновите им насаждения.

— Остави на мен, Резе. Когато приключа с тях, ще им се иска да живеят където и да е другаде, само не на Западния бряг.

Израелските войници намусено наблюдаваха селяните, които погребваха Абдула и Рафика Сартави, двете им дъщери Рая и Лиана и най-малкия им син Мохамед на прашния червен склон в края на фамилната маслинова гора. След като и последните оплаквачи си тръгнаха, Ахмед и Юсеф останаха сами при гробовете.

— Трябваше да ме оставиш да опитам, Ахмед — яростно изрече Юсеф през сълзи.

— За да убият и теб ли?

— Няма как да си сигурен — изплю думите към брат си Юсеф. — Даже бедният ни мъничък Мохамед се опита да ги защити!

— Какво ще правиш сега? — попита Ахмед, разбирайки, че не е време да спори.

— Има ли значение? — И по-младият брат гневно се отдалечи. По лицето му се стичаха сълзи и в сърцето му пламтеше омраза — към израелците, а сега и към малодушието на Ахмед.

Ахмед с огромна тъга го проследи с поглед. Той седна до гробовете и се опита да проумее случилото се. Нямаше да види брат си много дълги години и после щяха да се срещнат при обстоятелства, които никой не би могъл да предвиди.

Трикарико и Милано

— Buona fortuna 32 32 Късмет (ит.). — Б.пр. , Алегра!

Горният площад в Трикарико беше задръстен от изпращачи и от стария каменен балкон на двореца на епископ Алдо Мариети висеше грамадно знаме. Новините обикаляха бързо хълмистия район и всички селяни на километри наоколо знаеха, че от Ватикана са оказали тази чест на Алегра.

— Светият отец лично я е одобрил — съобщи синьора Фарини, ръководителката на „Дружината на Волята Божия“, на някой, който можеше да я чуе, въпреки доста фалшивото свирене на селския оркестър.

Музиката достигна кресчендо, когато единственият автомобил в Трикарико, шофиран от пълния епископ Мариети, се запровира сред навалицата. Бащата на Алегра седеше отпред, а самата тя заедно с майка си и двамата си най-големи братя се бяха натъпкали отзад в малката флавия. Баба й бършеше сълзите си, докато Джузепе се бе вкопчил в черната й рокля и бясно махаше с ръце. Черната му къдрава коса лъщеше на утринното слънце, което окъпваше с лъчите си гранитните скали на планините около Трикарико.