Крис Муни: Изчезналите

Погледът на Шийла е вторачен в двегодишната Дарби, застанала с два липсващи предни зъба във ваната на горния етаж.

— Трябва да ми кажеш, мамо, моля те.

— Нямаш представа какво е… — започва Шийла.

Дарби чака с разтуптяно сърце.

— За какво нямам представа, мамо?

Шийла е пребледняла. Дарби ясно вижда синкавите вени върху бялата като яйце кожа.

— След като поемеш бебето си на ръце за първи път, след като си го люляла и кърмила, и гледала как пораства, ще направиш всичко на тази земя, за да го защитиш. Абсолютно всичко. Тази любов… Тя е като онова, което ти е казала Даян Кранмър. Повече, отколкото сърцето може да поеме.

— Какво се е случило?

— Той бе взел дрехите ти — казва Шийла.

— Кой ги беше взел?

— Инспектор Ригърс ми каза, че е открил дрехи на някои от изчезналите в къщата на Грейди. Имаше и снимки. Беше ти правил снимки, а и част от дрехите ти бяха там.

— Онази нощ няма как да е взел каквито и да било дрехи.

— Според Ригърс Грейди трябва да е проникнал в къщата по някое време и да е отнесъл дрехи. Не каза защо. Пък и няма значение. Нищо от това няма значение, тъй като Ригърс компрометира доказателствата — обискът е бил незаконен и всичко открито — безполезно. Понеже тия мъже, тези набедени специалисти, провалиха цялата работа и Грейди щеше да се измъкне.

— Ригърс ли ти каза това?

— Не. Бастър ми каза. Приятелят на баща ти. Помниш ли го? Който те водеше на кино и…

— Знам го. Та какво ти каза той?

— Бастър ми разказа как Ригърс проваля разследването, как непрекъснато държали под око Грейди с надеждата да се доберат до нещо, преди да си вдигне партакешите и да изчезне.

Гласът на Шийла трепери.

— Този… звяр е влизал в моята къща, за моята дъщеря, а полицията щеше просто да го пусне по живо, по здраво.

Дарби знае какво предстои — усеща го как приближава като бърз влак.

— Баща ти… Той имаше още един пистолет. Държеше го долу, в сандъчето с инструменти. Умеех да боравя с него. Знаех и че не може да се проследи. Когато Грейди отиде един път на работа, аз влязох в дома му. Навън валеше. Задната врата бе отключена. Влязох. Той си стягаше багажа. Навсякъде бе пълно с кашони.

Дарби усеща как тялото й изстива.

— Когато се върна, аз бях скрита в дрешника му. Исках да изчакам, докато си легне и заспи. Телевизорът бе включен. Чувах звука му. Реших, че трябва да е задрямал пред екрана и тръгнах надолу. Отпуснал се бе в несвяст върху едно кресло. Пиян. На пода се търкаляше бутилка. Усилих звука на телевизора и се приближих до креслото. Той не се събуди, дори когато опрях дулото в челото му.

Дарби извиква в съзнанието си интериора от къщата на Виктор Грейди такъв, какъвто го помни от своите кошмари: мърляви помещения, натъпкани с паянтови мебели и боклук, засипани с празни бирени кутии и остатъци от долнокачествена, купена отвън храна. Вижда го да се връща от работа и трескаво да измъква дрехи и вещи от разни чекмеджета, за да ги тъпче в куфари и кашони, в каквото му падне под ръка. Трябва да бяга, и то колкото може по-бързо, тъй като полицията го издирва във връзка с изчезналите жени.

Но ето че изведнъж на стълбите се появява Шийла, а Виктор Грейди, неизвестно защо, сега е изпаднал в несвяст върху едно кресло по средата на килима. Шийла, нейната майка, любителката на разпродажби и колекционерка на купони за намаления, бързо пристъпва към него, притиска дулото на пистолет калибър 0,22 към челото на пияния и натиска спусъка.

— Изстрелът не вдигна много шум — казва Шийла. — Тъкмо поставях пистолета в ръцете на Грейди, когато откъм мазето долових стъпки. Беше оня човек, Даниел Бойл. Помислих го за полицай и с пълно основание — имаше значка, която го представяше като федерален агент.

Дарби разбира как е протекло всичко — звукът от изстрела, заглушен от дъжда навън, е чут от Бойл, който се намира вътре в къщата, в мазето, където се занимава с подхвърляне на улики. Бърза нагоре с мисълта, че Грейди се е самоубил, за да завари надвесената над него Шийла с димящ пистолет в ръка.

— Видът на оная значка ме съсипа — продължава Шийла. — Една-едничка мисъл се завъртя в глава ми — какво ще стане с теб, ако аз отида в затвора. Умолявах го да ме пусне. Той мълчеше. Стоеше безмълвен и ме гледаше. Не бе нито изненадан, нито отвратен — просто… безразличен.

Дарби се пита защо ли не я е убил или — още по-лошо — отвлякъл. Не, и двата варианта са неподходящи. Бойл е там, за да подхвърли улики, с които да натопи Грейди, а сега той е убит. Бойл трябва да измисли нов вариант. При това бързо.